Денят беше мрачен, или поне мрачен за някой хора, ако можеше да се нарекат хора. Един обикновен и забързан ден за всички. Хильди хора вървящи забързано по улиците интересуващи се само от себе си, псуващи таксиметрови шофьори, надути клаксони. Това беше забързания живот в Ню Йорк. Но не в центъра, а в покрайнините на Ню Йорк, където беше тихо и спокойно едно обикновенно момиче слушаше музика в стаята си неподозирайки какво ще и се случи. Входната врата беше разбита и трима маскирани мъже нахълтаха в къщата. Чувайки виковете от долния етаж, момичето слезе за да види какво става.
- Татко? - но в следващият момент беше шокирана виждайки баща й на колене с ръце на тила. - Какво става.
- Никой да не мърда. - нареди единия мъж.
Следващата сцена се разигра толкова бързо, че дори момичето не можа да види какво става. Все едно никой не беше помръднал, но секунди по късно тримата мъже паднаха на земята...мъртви. Дори бащата не знаеше как да реагира. Мъжете бяха образували нещо като кръг. В средата стоеше женска фигура с очила на очите и черен костюм. Не беше тук преди.
- Какво става? - попита отново момичето.
- Трябва да вървим, Иванеса. - каза жената.
- Коя си ти? - попита бащата. - Никъде няма да водиш момичето ми.
- Слушай какво, Съмърс. Те не искат теб, а нея. Така че искаш или не, тя идва с мен. Да вървим. - жената хвана Иванеса за ръката и я изтегли извън къщата. Тя се развика опитвайки се да се отскубне, но хватката на жената в черно беше желязна. Иванеса беше натикана в едно черно Ауди Р8. Жената се качи и потегли.
- Коя си ти? - отново попита Иванеса.
Най - накрая жената свали очилата си.
- Здравей. - каза тя. - Аз съм Амилия Уилсън. Не ме познаваш, понеже не сме се виждали до сега. Майка ти, беше сестра на баща ми. Ние сме първи братовчедки.
- Първи....защо...защо ме отведе? Кои бяха тези мъже.
- Те бяха наемници. Бяха изпратени за теб.
- За мен? Но за какво съм им?
- Ще ти обясня всичко, когато стигнем на безопастно място. Сложи си колана.
Двете продължиха и не след дълго излязоха от града стигайки до една къща насред нищото. Амилия въведе момичето вътре. Двете се настаниха във хола...

Неса гледаше стреснато.Още неосъзнаваше какво става.И как?В единия момент си слуша музика,а в следващия някаква жена я взима.
-Имам въпроси.-каза тя.
-Знам.Питай.-отвърна Амилия
-Така разясни ми какво искат ония мутри от мен?Защо ме спаси?И как така незнам,че имам братовчедка,че й първа?....А и защо не ми обесни вкъщи,а ме водиш тука?-каза Иванеса.Амилия се усмихна.Тогава Иванеса разбра,че Амилия е вампир.Тя мразеше вампирите.Изражението й се смени.Амилия го забеляза.
-Знам,че мразиш вампирите,но е време да разбереш,че всички са различни.-каза тя.
-Каза вампира.-отвърна й Иванеса.Амилия се ядоса,но бързо се успокои.
-Още ли искаш да ти отговоря на въпросите?
-Може да се каже.-отвърна Иванеса
-Добре започвам с първия."Тия мутри" бяха наети от върколаците......Може би първо трябва да ти кажа какво си.
-Какво съм?-прекъсна я Иванеса.-Човек съм.Какво да съм.Извънземно?
-Не.Водиш се човек,но със свръх сили.Имаш силите на вампир.
-МОЛЯ??????????НЕ!!!-викна Иванеса
-Изслушай ме.Имаш силите на вампир,но не си.Храниш се с човешка храна.Бърза си и силна.-каза Амилия.Все още беше спокойна.Знаеше как да се сдържа.Все пак не от вчера е вампир.
-Ооо това е яко.Но аз нямам тези способности.Объркали сте ЧОВЕКА.-каза Иванеса и беше готова да си ходи...
-Не сме.
-Как така.Нали ти казах,че нямам такива сили.
-Когато станеш на 20 ще ги получиш.-каза Амилия.
-Ох,живота е гаден.-каза тя.-Добре и защо ме търсеха ония мутри.
-Щяха да те заведат при върколаците.Там щяха да те превърнат във върколак.А вълк със способности на вампир е рядко явление.Всъщонст такива като теб се раждат веднъж на 200-300 години.-ката Амилия
-Лелеле.Сериозно ли?
-Да,Неса.
-И какво сега ще живя тук ли?При теб?
-Да.За да те държа под око и да те пазя от тия кучета.-каза Амилия.
-Добрееее.-отвърна тя.-Искам да си лягам.Днес беше много уморителен ден.
-Ела ще те заведа.-каза Амилия.Иванеса тръгна след нея.Качиха се на втория етаж.Амилия влезе в една стая.Беше просторна и леглото беше хипер голямо.
-Еха тая стая е по - голяма от апартамента ни.-каза Иванеса.
-Чуствай се като у дома си.-каза Амилия.-Лека нощ.
-Лека.-каза Иванеса,но нямаше никакво намерение да си ляга.Искаше час по -скоро да се оттърве от Амилия.Не понасяше вампирите.Каквито и да бяха.Чака до 00:00.През това врме завързваше чаршафите един за друг.Прибави и едно перде да е по сигорна,че ще стигне до доло.Отвори прозореца и пусна импровизираното си въже.

Спусна импровизираното въже през прозореца и за нейно голямо щастие стигна до земята. Увери се че е здраво завързано за ръба на леглото и се прехвърли от другата страна на прозореца. Бавно започна да се спуска докато накрая стигна земята. "Свобода" помисли си тя и побягна.
Амилия стоеше на долния етаж и гледаше телевизия. Усмихна се, остави чашата за вино и черната бутилка на масата и изгаси телевизора."Днешното младо поколение се имат за толкова хитри" помисли си и излезе от къщата. Иванеса тъкмо беше стигнала до магистралата, когато някой я хвана за рамото.
- Къде си мислиш, че отиваш сладурано?
Иванеса се обърна и видя трима едри мъже. Тя се отдръпна от тях опитвайки се да се измъкне, но те отново припречиха пътя й, стеснявайки кръга около нея.
- Какво прави невинно момиченце като теб, толкова далеч от града? - попита втория, а третия добави. - Дошла си в провинцията за забавление?
Тримата избухнаха в смях, а Иванеса беше ужасена. Не беше глурава и можеше от раз да познае какво се върти в главите им, в този момент. Опита се да се бори, но те бързо я обезвредиха. Единия я хвана и заклещи ръцете и зад гърба. Втрия, разкъса ризата й, и се зае да премахва потника.
- Момчета...защо не се заемете с някой от вашия сой?
Тримата се обърнаха.
- Като теб ли захърче? - каза единия, но точно минута по късно тримата се обърнаха и побягнаха през глава. Амилия се приближи до треперещото момиче, свали коженото си наметало и я наметна с него.
- Ето, защо ти казах, че ще живееш при мен. За да те наглеждам. Баща ти те е оставил да правиш каквото си искаш и ти си се разглезила прекалено много...

-Благодаря.-успя да каже Иванеса.Прибраха се и този път Иванеса наистина си легна.Спа като къпана.

На следващия ден се събуди към дванайсет.Знаеше часа,защото винаги ставаше в толкова.По принцип винаги си пускаше музика,но сега системата й я нямаше,но имаше телефон.Пусна си музика и взе да се облича.Като приключи с оправянето слезе доло.Влезе в хола и видя освен Амилия един мъж.
-Добро утро.-каза Амилия.
-Здрасти.-отвърна й Иванеса.
-Гладна ли си?
-Не.
-Добре.Това е приятеля ми.
-Иванеса.-каза тя
-Чиро.-отвърна мъжа."Ама,че странно име,но е яко"помисли си тя.
-Приятно ми е.-каза тя.
-И на мен.
-Та днес какво ще правим?-попита Иванеса
-Винаги ли трябва да правиш нещо?-попита Чиро.
-Ами да.Не мога да стоя на едно място.Трябва да правя нещо.
-И какво правиш по принцип.
-Слушам музика,излизам с приятели,карам скейт....
-Да кажем,че първото и последното може да го правиш.-каза Амилия.
-Добре,но тук няма система и също скейта ми е в нас.-каза тя
-Ще ида да ти го взема.-каза Амилия.
-Супер.Ще дойда с теб.-каза Иванеса
-Не.-отсече Амилия.
-Стига де Лия.
-Лия?
-Ами да.Амилия е много дълго.Така,че Лия.Нали може?
-Ами предполагам.-отвърна тя.-Защо вие не се разходите из градините или из къщата да я разгледаш докато аз отида да ти взема скейта и системата.
-Добре.-каза Чиро.-Хайде.
Двамата тръгнаха към втория етаж на къщата.Чиро се обесняваше кой бил живял преди тук,но Иванеса това въобще не я интересуваше.
-Добре.Стига с уроците по история.Дай да правим нещо друго.-каза Иванеса.
-Какво?
-Ами пак да се разхождаме ама да говорим за друго.Историята не ми е силния предмет.-каза тя.Излязоха навън и с бавна крачка тръгнаха.Извесно време мълчаха.
-Кажи за какво ще си говорим?-попита той.
-Ами я ми кажи с какво се храните вие?
-С кръв естествено.
-Да,но каква.
-Човешка.Има си донори.
-Да,но нали тоя филм "Здрач" те пият...
-Остави ги тия продукций на Холивуд.-каза Чиро.Отново настана мълчание.

- Че не харесваш ли Здрач?
- Тази простотия? Направо се подиграват с нас? Да ме виждаш да блестя?
- Но пък и не изгаряш.
- Алелуя.
Двамата продължиха да се разхождат. Чиро я разведе из цялата къща. Показа и градината, докато минаваха покрай огромния басейн неволно Нас се подхлъзна и падна във водата. Чиро мигновенно се хвърли да я извади.
- Добре ли си? - попита той издърпвайки я на повърхността.
- Да. Благодаря.
Иванеса хвърли бърз поглед на Чиро, но почти веднага извърна глава и заплува из басейна. Чиро я последва. Така плуваха може би няколко минути, след което излязоха. Чиро и подаде ръка за да излезе. Може би я дръпна малко по силно, понеже тя се озова в прегръдките му.
- Знаеш ли, че тези мокри дрехи ти отиват? - каза той с неговия си италиански акцент, отдръпвайки я от себе си.
- Всички италианци ли са мусколисти като теб? - попита го тя в отговор.
- Винаги ли отговаряш на въпроса с въпрос?
- А ти винаги ли спасяваш девойки? - Иванеса се отдръпна и изтича до къщата да се преоблече. Чиро не се притесняваше, че може да настине, но за да не стои с мокри дрехи и той отиде в къщата. Качи се в една от стаите и отвори гардероба. Извади от там дънки и тениска и се преоблече. Коато слезе в хола, завари Иванеса и Амилия. Той одите до Амилия и я целуна.
- Качила съм системата ти горе. Може да си я включиш. Сейт може да караш в задния двор по алеите.
- По алеите? Ама...
- Това или си оставаш в стаята.
- Оффф, добре. - Иванеса си взе скейта и се качи към стаята за да инсталира системата си.
- Та докъде бяхме стигнали. - Амилия се обърна към Чиро. - Сетих се. - тя го целуна.
Чиро я прегърна и силно я придърпа към себе си, отвръщайки на целувките и. Ръцете му галеха косите и и гърба и, а в отговор нейните пръсти се вплетоха в буйната му коса.
- Какво ще правиш днес? - попита я той, отделяйки се от нея за да си поеме въздух.
- Не знам. Ще седя тук и ще наглеждам братовчедка си.
- Нека да излезем?
- Не мога.
- Хайде де. Тя може да се оправя сама. Какво толкова може да стане?
- Виж Чиро, много искам да излезем, но докато не се уверя, че тя е в безопасност тук, няма да изляза.
- Хайде де.
- Никога... - Амилия се изправи и бутна Чиро към облегалката на дивана. - ... никога не се опитвай да казваш на един Чистач, какво да прави.
- Добе де, добре. Не се впрягай толкова.
- Тя е много важна, ако нещо и се случи...като си свърша работата ще ти се обадя.
Чиро изсумтя.
- И какво да правя сега?
- Може да си тръгнеш.
- Не питах за това.
- Карая я ръчната.
Чиро изсумтя отново и излезе от къщата. В това време, на горния етаж, макар и неволно Иванеса подслушваше...

Усмихна се и отиде да кара по алеите.Когато излезе от къщата видя Чиро да тръгва с колата си.По алеите беше скучно и реши да слезе към града.Караше си съвсем спокойно,когато видя колата на Чиро.Беше спрял,а едно момиче се беше облегнала на прозореца и говореше нещо с него.Иванеса спря и зачака да види какво ще стане.Не чакаше дълго.Момичето се качи при него.Чиро форсира колата и се скриха.В този момент Амилия изкара Иванеса от мислите й.
-Какво провиш тук?Пак ли искаш да попаднеш на онези от снощи?-попита Амилия.Иванеса потръпна при мисълта.
-Не.Чуй че.Преди малко едно момиче се качи в колата на Чиро.-каза Иванеса.
-Хайде сега не си измисляй.Наказана си.-каза тя и я замъкна към къщата.-Ще стоиш в стаята си до края на деня.
-Ох,добре,но не те лъжа.-каза Иванеса преди Амилия да излезе.Денят мина скучно.Слушаше само музика и си драскаше на някви листи.Чу се кола.Погледна през прозореца.Беше Чиро.Амилия го посрещна.Влязоха вътре.
-Нещо интересно с братовчедка ти?-попита той.
-Наказана е.-каза тя
-Защо?
-Защото излезе пак.И когато я хванах каза,че те е видяла да качваш някакво момиче в колата си.-каза тя.
-Тези тийнеджъри.Защо си измисля?-попита той
-Може да не си измисля.Може да е видяла кола като твоята,но да е решила,че си ти.-каза Амилия.
-Може.Ще поговоря с нея.-каза той.
-Да обеди я,че не си ти,защото наистина ни си...Нали?
-Естествено,че не.-каза той.
-Че да.-поправи го Иванеса тихо.Върна се в стаята си и увеличи музиката.

Не след дълго на вратата и се почука, и в стаята влезе Чиро.
- Здравей. - каза той.
Иванеса не му отвърна.
- Хей. - той седна на леглото до нея. - Нищо не е станало. Момичето с което ме видя, беше приятелка на майка ми. Трябваше да я взема и да я закарам. Никога не бих наранил Амилия.
- Не ти вярвам.
- Трябва.
Чиро излезе от стаята и отави Иванеса сама. Сигурен беше, че няма да му повярва, но той винаги имаше резервен план. Не искаше Амилия да разбира, че той не я обича. Все пак, колкото и да не му пукаше за нея, толкова и се страхуваше от нея, понеже беше Чистач и много лесно мжеше да му види сметката, а това със сигурност щеше да стане, ако тя разбереше. Върна се на втория етаж, където Амилия зяпаше теливизия. Седна до нея и я прегърна.
- Какво стана? - попита тя.
- Разбрах ме се. Обясних и, че е било недоразумение.
- Значи наистина си бил с друга жена?
- Която е приятелка на майка ми и трябваше да я закарам до нас? Да.
- Добре.
Амилия също го прегърна и положи глава на рамото му. Двамата продължиха да гледат телевизия. При вечер, Чиро си замина, а Амилия се качи на горния етаж при братовчедка си.
- Виж, мисля, че започнахме на грешния крак. - каза тя. - Не искам да си мислиш, че съм някаква безсърдечна кучка. Това, че съм вампир непроменя нищо. Сега, за да ти покажа че съм добра ще ти позволя да каниш тук когото си искаш и да правиш купони колкото си искаш.
Иванес седеше на леглото и не казваше нищо.
- Сега излизам на работа. Ще се върна при изгрев слънце. Ако ще правиш купон, гледай гостите да не са тук като се върна. Не напускай имението, ако си сама. Ако ще ходиш навън обади ми се, ще пратя някой да те пази.
Амилия излезе от стаята и докато Иванеса стана да зтвори вратата чу, как колата беше запалена и скоро след това шумът от двигателя утихна. Амилия я нямаше, сега тя беше сама в цялата къща...

Иванеса стоя,стоя,стоя и се извика от радост.Звънна на един нейн приятел - Крис.
-Страхотно след половин час тук.-каза Иванеса.Тя едвам изтърпя полвиния час и когато чу колите щеше да хвръкне от радост.Около 10 човека бяха в къщата.Точно колкото трябваше.
-Ив,нося прясно мляко.-каза Крис
-Ооо супер!Ще си направим манагла.-отвърна Иванеса.Музиката дънеше.
-Дайте първо бонбонките.-предложи Саманта.
-Окей.-каза Иванеса.Мисля,че имам две в чантата.
-Е,ние носим.Да ти стоят за някоя скучна вечер.-каза Рик.
-Щом казвате.-отвърна Иванеса.Ометоха бонбонките и им стана още по - весело.Някой от тях вече бяха стопирали и не успяха да опитат манаглата.Иванеса танцуваше.Беше свикнала да употребява такива неща.Не и беше за първи път.
-Несииии ела да направим манглата.-каза Крис.Отидоха в кухнята и започнаха.По едно време Рик отиде при тях.
-Хайдете бе хора.Ще я сънувам тая манагла.-каза той.-Я маймуна!
Крис и Иванеса паднаха от смях.Рик получаваше халюцинаций.
-Абе виждам слон.-базикна се Иванеса.Отново смях.Направиха манглата и започнаха да пият.Едно от момичетата,което неиздържа на амфетите идваше с бавна крачка към Иванеса.
-Кога ще пушим трева?-попита тя.
-Няма да пушим.
-Що?
-Ще я пием.-отвърна тя.
-Ахааа.Къде е да си сипя?
-Еми чакай тука.Аз ще ти донеса.-каза Иванеса.Момичето седна,но Иванеса нямаше намерение да й носи.Беше достатъчно зле.
Към пет часа ги отпусна и всички си тръгнаха.Иванеса се захвана да почиства.Намери малко манагла.
-А,тази ще си я каширам за някой път.-каза тя и тогава Амилия дойде.
-Какво ще си скриеш?-попита тя.
-А,нищо.-отвърна Иванеса.
-Каква е тая бяла течност.Прясно мляко?
-Ами да.
-Има нещо вътре?
-Има.Трева.-каза Иванеса.
-Моля?????
-Ами като пушиш трева ти пушиш само главичките,а като я пиеш извличаш всичко и е по-добро.Направихме си манагла.-каза Иванеса притеснено.Вече очакваше наказанието си.

Амелия беше ядосана.
- Мангала? Трева? Знаеш ли, че това може да навреди на здравето ти?
- Знам.
- А тогава защо го правиш?
- Защото ми харесва
Амилия беше още по ядосана, направо бясна, но после се успокои.
- Виж, няма да ти забранявам нищо, но знай, че ако някой ден си навредиш, това ще си е твое дело. А сега. Имам изненада за теб.
- Каква?
- Утре ще те заведа да ти покажа къде работя.
- Сериозно?
- Да. Ще те науча да се биеш. Но при едно условие. Сега, веднага си лягаш.
Иванеса веднага се качи в стаята си и си легна. Следващата сутрин може би някъде към девет или десет, Амилия я събуди и я остави да се облече. Приготви и закуска и след това двете се качиха на аудито и потеглиха. Пътуваха около час.
- Къде отиваме?
- Ще видиш. - Амилия паркира колата пред една много голяма сграда, на четири етажа. Имаше голяма ограда, която я заобграждаше. Амилия паркира и слезе. Двете влязоха в сградата. Амилия я запозна с колегите си и и показа залата за спаринг....

-От утре тръгваш на училище.-каза Амилия.
-Какво?Мислех,че няма...
-Не.Отиваш.Това е последната ти година.-каза Амилия.
-Господи....-каза тихо

На следващия ден Иванеса се събуди.Започна да се облича,но Амилия почука и влезе.
-Какво правиш?-попита тя.
-Обличам се.-отвърна Иванеса.
-Не.Ще носиш униформата на училището.Задължителна е.-каза Амилия.
-Ужас!
-Обличай я.Ще те закарам до училище.-каза тя.Иванеса я облече.Слезе доло.
-Стои ти добре.-каза Амилия.
-Не думай.-отвърна саркастично Иванеса.Тръгнаха към колата.Чиро ги чакаше.
-Тръгваме.-каза Амилия.Той щеше да казва нещо относно униформата на Ив го спря.
-Знам,знам ужасна е.-каза тя.
-Не щях да кажа,че ще обираш погледите.-каза той и влезе в колата си.След около половин час Иванеса вече беше пред даскалото си.
-Миналата година нямаше униформи.От къде тая простотия.-каза тя.
-Примири се.Тръгвай сега и без глупости.
-Добре.-отвърна Иванеса и слезе.Часовете минаха бавно.На Иванеса й беше весело защото имаше една съученичка,която се правеше на голямата работа и се мъчеше да контролира и Иванеса като Всички останали,но тя не се даде.
-Какво ще кажеш след часа зад даскало.Да си оправим сметките.-предложи Мелинда.
-Добре Мел....-каза престорено Ванеса и запърха с очи.

След последния час Иванеса отиде отзад.Там стоеше Мелинда.
-Е,ще почваме ли.-каза Иванеса и пусна чантата си да не й пречи.Тогава от всякъде се появиха мъже.Не мъже!Поправка - ГОРИЛИ!
-Не я убивайте.Просто я пребийте.-каза Мелинда.Иванеса нямаше шанс.

След час Иванеса стоеше на земята.Всичко я болеше.Устана й кървеше както и главата.Едвам мърдаше,но си взе телефона и се обади а Амилия.

Когато Амилия, чу гласа на братовчедка си по телефона веднага изхвърча от имението си. Запали колата и минути по късно беше зад училището. Веднага отиде на мястото.
- Какво стана? - попита тя, като вдигна Иванеса на ръце.
- С едно момиче, искахме да си оправим сметките, но тя извика някакви горили. Извинявай.
- Хайде сега. Няма за какво. Утре, ще ми я покажеш.
- Не мисля, че утре ще мога да отида на училще.
- О ще се изненадаш от мен.
Амилия, качи братовчедка си в колата и потегли обратно към къщата. Вече във къщата Амилия сложи братовчедка си на леглото й, и постави ръце на главата й.
- Какво правиш?
- Шшшш. - сгълча я Амилия. - Опитвам се да се концентрирам.
Затвори очи и минута по късно тялото на Иванеса се разтресе леко, след коеот се отпусна. Клепачите и натежаха и тя заспа. Събуди се няколко часа по - късно. Стана и откри, че нищо не я боли и че от раните й нямаше и следа. Слезе на дол ния етаж да си вземе нещо за ядене и тогава видя, Амилия да седи на дивана и да плаче....

-Ей,какво ти става?-попита Иванеса
-Той....Нищо.-отвърна тя.
-Ами...плечеш.Неможе да е нищо.
-Тихо рекламите свъриха.-каза тя.Тогава Иванеса разбра,че гледа романтична комедия.
-Ок.Оставям те.Мерси за лечението.-каза тя.
-Шшшшшшшт де.-каза само Амилия загледана във филма.

На следващия ден Иванеса се облече и слезе доло да закусва.В кяхнята беше и Чиро.
-Здравейте деца.-викна тя весело.
-Деца?
-Не мисля,че точно ние сме децата.-каза Чиро.
-Хахах.-започна да се смее Иванеса.
-Да не си употребявала пак манагла ли кво беше?-попита Амилия.
-Употребява трева?-попита Чиро.
-Не питай.
-Не съм.Просто днес деня е хубав.
-И защо?-попитаха и двамата
-Ами един приятел има рожден ден.Ще е забавно на даскало.-каза тя.
-А,като стана въпрос за училище.Разбрах,че са те поступали.-каза Чиро.
-Не ме ступаха направо си ме пребиха.-отвърна тя.
-Днес ще дойда с теб на даскало.-каза Амилия.
-А,не.Мерси,че ме излекува,но не.Не припарвай до даскалото,чу ли?Не само тя има такива познати.
-Един вампир няма ли да я сплаши по - добре?-попита Амилия.
-Незнам.Но не идвай.За нищо на света.Ако ще и да умирам-каза тя
-Доообре.-отвърна Амилия.Хайде да вървим.-каза тя.
-Ааа чакай да си взема още една филийк за из път.-викна Иванеса.
-Ще напълнееш.-закачи я Чиро.
-Млъкни.Няма да стане.-каза Иванеса.

След половин час Нес беше в даскало.Мелинда се изненада как днес е на училище и,че и няма нищо.
-К...как?
-Така.-отвърна й просто Иванеса и си седна на мястотоМелинда неуспя да повярва.Мина забавно.Почти некараха часове нали бяха най - големите.Даскалите ги разпускаха малко.Рожденника купи още две кутий да се почерпят пак.

След часовете Амилия дойде да вземе Иванеса.Тя отвори вратата до мястото на шофьора,но Чиро беше там.Седна отзад.От тъмните стъкла нищо не се вижда.
-Нещо ново?-попита Амилия
-Ами не.Още е в шок.-каза Иванеса
-Какво ти се прави?-попита Амилия
-Ами искам да плувам.Да не напълнея.-каза тя обръщайки се към Чиро.Той се засмя.Прибраха се вкъщи и Иванеса веднага беше в басейна.
-Вие няма ли да идвате?-попита Иванеса и ги напръска.

Чиро се хвърли в басейна и заплува, но Амилия остана отвън.
- Хайде. - подкани я Иванеса и я напръска отново.
Амилия нямаше никакво намерение да влиза във водата. Не обичаше водата, ако не е тази от душа или ваната. Тя си знаеше, защо но нямаше намерение да казва на останалите, затова само ги изгледа и се нацупи.
- Мисля да пропусна и да хвана тен.
- Ти си вампир. Не можеш да хванеш тен. - каза Чиро.
- Има ли значене? Просто ще се насладя на шезлонга.
В следващият момент Амиля загуби почва под краката си и се намери във басейна. Чиро се беше погрижил тя да се присъедини към тях.
- Уффф. - каза тя, радвайки се, че е близо до ръба на басейна, а не по навътре. Хвана се за него. - Ти самоубиец ли си?
- Не. Хайде, ще е забавно.
- А какво ще кажете да изляза, и да правя снимки? - по всички начини Амилия отказваше да се пусне от ръба. - Не ми се плува. - излъга ги и излезе.
Намятайки се с хавлия тя седна на един шезлон извади фотоапарат и направи няколко снимки, след което привключи на видео, започвайки да прави клипче и да се забавлява на това, как Чиро и Иванеса си играят като малки дечица. Във водата Чиро пръскаше Неса, въртеше се около нея. Чиро се огледа и забеляза, че Амилия не гледа. Гмурна се с намерението да се покаже пред Иванеса. Изплувайки тоя хубаво я опипа.
- Хей. - каза тя и се отдръпна.
- Извинявай. - престори се той. - Не беше нарочно. Дезориентирах се.
Иванеса не отвърна нищо, което беше явен знак, че приема извинението му, но той забеляза руменината която беше избила на бузите й. Явно беше направил нещо, което и беше харесало, а и как нямаше да й хареса, нещо, което се харесва на всички жени. Двамата излязоха от басейна и тръгнаха към всекидневната. Амелия запали камината и след по малко от две минути в стаята беше топло.
- Ама навън е горещо.
- Няма значение. Не искам да ми хванеш някоя настинка. Преобличи се.
- Добре, а после какво ще правим? - попита Иванеса.
- Ти кажи. - обади се Чиро и й намигна...

-Какво ще кажете за купон?-попита тя.
-И пак да пиете онова нещо!?-попита Амилия.
-Не,не.Няма.-отвърна тя."Щеше да е хубаво да ударим малко..."
-Хм,обещание от 19 годишна....
-Хей!-каза сърдито Неса.-Щом обещая си спазвам обещанието.
-Добре,добре.-предаде се Чиро.
-Колко човека ще сте?-попита Амилия
-Ами към 30.-каза Неса
-Не.Това да не е бардак.-отвърна тя.
-25?
-Не.
-20?
-Не
-19?
-Не.
-15?
-Мии добре.-отвърна тя.
-Супер.Отивам да звъня.-каза тя и избяга по стълбите.След като се обяди на почти всички слезе доло,за да подреди.Хвърчеше из цялата къща.Когато се чу звънеца писна весело и с бърза крачка тръгна към вратата.Всички влязоха и стана много шумно.Всички викаха.Прегърщаха се.След като се приключиха из къщата се разнесе силна музика.Всички се забавляваха.Амилия много се забавляваше.Всичко вървеше идеално,когато Неса видя Чиро да се качва горе с едно момиче.
Тя ги последва тихо.Първоначално се целуваха,но после нещата се задълбочиха.Тръгна надоло по стълбите.Трябваше да каже на Амилия.Влезе в хола.
-Ей,Неса...
-Не сега Зак.
-Ивееее ела тук.Да се снимаме.-провикна се едно момиче.
-Не мога.Къде е Амилия?
-Незнам.Май в кухнята.-каза тяИванеса влезе в кухнята,но нея я нямаше.
-Мамака му.Къде си бе Лия.
Неса тръгна към градините.Намери я там.
-Хей,Лия ела с мен.-каза тя задъхано.
-Неможе ли после.Вътре е много шумно за моите уши.-каза тя.
-Лия трябва да дойдеш.-каза Неса по - настоятелно.
-Какво е станало.Да не сте счупили нещо?
-Не,не това.Просто ела с мен.Става ли?-каза тя.Двете тръгнаха.Преди да влязат в стаята,където беше Чиро Неса каза:
-Не исках аз да ти казвам,нито да го разбираш по този начин.Сори.
Тя отвори вратата и Амилия видя Чиро с момичето.Беше шокирана,а Неса незнаеше как да реягира.

На пук на логиката Амилия изчака партито да свърши.
- Излез навън. - каза тя, на Иванеса, след като гостите си тръгнаха.
- Но...
- Веднага.
Иванеса кимна и напусна къщата, сядайки на една от пейките в градината.
- Ти гадно, подобие на създание. - викаше Амилия. - Как смееш?
- Виж какво, скъпа. - каза той. - Ти не си единствената с кото осъм задължен да ходя.
- Така ли? Мислиш ли? Ти какво, мозък имаш ли? Или не...чакай...ти даже и полвин нямаш. Долно подобие на вампир. - Амилия продължаваше да го нарежда.
- Не е каквото си мислиш. - Чиро се опитваше да замаже положението. - Нищо не е станало. Тя ми се натисаше. Нищо не можех да направя.
- О не на мен тия. Ти за каква ме мислиш? Не съм от вчера. Не можеш с нищо да ме убедиш, че един вампир не може да се оттърве от една крехка и загубена неудачница.
- Напротив мога.
- Давай да те видим.
- Всичко стана толкова бързо. Тя, сиурно е сипала нещо в питието ми. В единия момент просто си приказвах с нея, а в следващия усещах как вървя с нея. Не исках, но го правих. Моля те. Повярвай ми. - правейки мила физиономия той се приближи до нея в опит да я прегърне.
- Стой далеч от мен или не отговарям.
- Хайде. Нека оставим това зад нас. Нека започнем отначало. Все едно не се е случило.
- Не се е случило? Та ти правеше....с...с неплнолетно момиче? И искаш да се направя, че нищо не се е случило? Ти нормален ли си бе?
- До мозъка на костите си.
- Личи си. Нормален си, колкото и кон с два задника.
Иванеса стоеше навън и наблюдаваше небето, което тази вечер беше изключително ясно, опитвайки се да игнорира крясъците от къщата. Вече постигнала успех, наслаждавайки се на свежата нощ, успехът и беше нарушен от силен трясък. Иванеса скочи на крака като попарена. Не се беше усетила, кога крясъците бяха спряли. Когато влезе вътре видя, че двамата се бият и то много ожесточено. Какво можеше да направи? Опита се да ги спре, но секунди след като тази мисъл мина през глават й, се отказа. Тя беше само човек. За нея беше по добре да не се бута между шамарите, затова просто стоеше отстрани и наблюдаваше, как двамата се бият изпотрошавайки къщата.
- И никога повече не се връщай. - извика тя, след като се погрижи Чиро да бяга като пребито куче с опашката между краката. Амелия се върна в къщата и се огледа. - Каква бъркотия.
Иванеса забеляза, че тя гледа много сериозно. Нямаше и следа от жената, която беше изпаднала почти в истерия преди няклоко минути.
- Нищо. Утре ще почистя. - каза тя. - Хайде сега. Време е да си лягаш. Утре си на училище.
Неса не каза нищо, а само се качи в стаята си. Амилия направи същото. Някъде към един сутринта Неса се събуди от тихо шумолене. Долепи ухо до стената и чу, тих плач. Понякога имаше предимства да живееш с някой стая до стая, но понякога имаше и недостатъци...

Трябваше да я успокои.Цяла вечер ли щеше да плаче.Пък и имаше опит в тия неща.Излезе от стаята си и почука на нейната.
-Може ли да вляза?-попита тя.Амилия неотвърна-Знам,че си будна.....
-Влез.-каза тя.
-Не си крий кърпичките знам какво правеше до сега.-каза Иванеса.-И няма нищо срамно.Приятелките ми от училище го правят редовно.И ревът където им падне.
-Не мислих,че е такъв.-каза Амилия и си искара кърпичка.
-Тихата вода е най -дълбока.Не мисля,че е нужно да плачеш за него,защото е много зле.
-Смисъл?
-Ами ти си мнооого яка и повярвай ми от където да минеш и мухите падат.Тоя трябва да е сляп и много тъп,за да ходи да ти изневерява с някви курви при положение,че има такава жена до себе си.Дори Господ би му завидял,но той е вдлъбнат,така че не можем да го виним,че те изпусна.-каза Иванеса.
-Така е.Права си.Мерси много.Вече съм по - добре.-каза Амилия.-Тази реч заучена ли беше?
-Какво имаш предвид?-попита Иванеса
-Ами като каза,че приятелките ти редовно плачат...
-Оу.Не.Не е.Казвала съм някой от тези неща на тях,но само да спрът да ми мокрят рамото.Но при теб беше искрено.-каза Иванеса.
-Вярвам ти.-отвърна Амилия.
-Мисля,че е време да спиш.-каза Иванеса.
-И аз мисля,че ти трябва да спиш също.-каза Амилия.
-Знаеш ли кой ден сме днес?-попита Иванеса
-Не.Кой?
-ПЕТЪЪЪК.-отвърна радостно Иванеса.-Хей,утре да излезем.Някаде да се размотаем?
-Защо не.-отвърна Амилия.Говориха си до късно вечерта.Иванеса заспа при нея.Сутрента към 12 тя се събуди.Осъзна в чия стая е.Амилия я нямаше.Слезе доло и едвам не се уби по стълбите.
-Добро утро.Има палачинки.-каза весело Амилия.
-Супер.По - добре ли си след снощната ми реч?
-Доста.
Иванеса хапна набързо.Обляка си и двете излязоха.

- Къде ще отидем? - попита Амилия.
- Защо не в парка.
- Добре.
Двете отидоха до парка, където беше пълно с какви ли не забавления. На входа си купиха едно руло с билети, които щяха да използват за забавленията. Решиха да започнат от виенското колело, което беше доста голямо. Направиха няколко кръкчета, след което се качиха на годнолите. Минаха през катерушките, кулата на страха, която бързо те издигаше във въздуха, а след това те пускаше към земята,през вътрележката, която те въртеше с главата на долу.
- Хайде към влакчетата. - каза Иванеса.
- Първо да отидем да хапнем и пийнем. - каза Амилия.
Двете отидоха до едно от барчетата. Иванеса си поръча кола и ход дог и хапна обилно. След като бяха отпочинали и събрали енергия за нови забавления, се насочиха към тази част от парка, където се намираха различни видове влакчета. Естествено Неса, нямаше намерение да си тръгне преди да е обиколила всяко едно забавление.



Паркът затвори със тях. Беше към четири сутринта, когато двете се отправиха към колата. Иванеса пръщеше от енергия. Качиха се в колата. Амилия пъхна ключа и го завъртя, но нямаше никаква реакция.
- Какво става? - попита Иванеса.
Амилия слезе от колата и отвори капака. Трябваше и точно един поглед за да разбере, че има прерязани кабели. Затвори капака и накара Неса да слезе.
- Ще оставим колата. - тъкмо каза това и иззад дърветата изкочиха група хора.
- Може би те ще ни помогнат. - каза Иванеса.
- Не мисля.
Тогава хората се преобазиха и Иванеса за пръв път видя върколаци. Високи, на два крака, космати, с остри нокти и глава на вълк. Настана битка. На Амилия и беше трудно да се бие и да защитава Иванеса. Когато всичко изглеждаше без надежда се появиха още фигури, които Амилия разпозна като нейни колеги. Появата им обърна везните в тяхна полза....

Иванеса стоеше до колата и гледаше как Амилия и непознатите вампири се бият.Извърна погледа си и срещу нея се появи един върколак.Зъбеше се злобно.Иванеса се разпищя.
-Леле измий си зъбите бе човек.-каза тя.Досега не беше проявявала признаци за ямакаши,но набързо се озова от другата страна на колата,далече от върколака.Битката вървеше добре за тях.Но беше доста плашещо.Иванеса тръгна с бавни крачки назад,когато някой я хвана през кръста и я поведе на някъде.Неуспя да реагира.За миг беше близо до битката,а после едвам я виждаше.След това изпадна в несвяс.



След няколко минути боя приключи.Върколаците се оттеглиха.
-Благодаря ви.-каза Амилия на другите двама вампира.Тогава се огледа.
-Няма защо.-отвърна единия.Иванеса я нямаше.
-Неса?-повика я Амилия.Нямаше отговор.Повика пак.Отново пълна тишина.
-Момичето ли търсиш?-попита единия.
-Да.Няма е.Отвлекли са я.-каза Амилия.
-Сигорно.-каза другия.
-Аз съм Стивън.-представи се той.
.Аз съм Николас.-каза другия.
-Амилия.Но сега не ми е до запознаства.Трябва да намеря Иванеса.-каза Амилия.
-Защо толкова държиш да я намериш?-попита Стивън
-Ами първо тя ми е братовчедка.Второ има силите на вмпир,но още не е навършила години,за да ги получи.Върколаците я искат,за някакъв експеримент или незнам точно.-каза бързо Амилия.
-Ще ти помогнем.-каза бързо Николас.
-Не.Няма да ви забърквам в това.Мерси,че ми помогнахте.Сега чао.-каза Амилия и се качи в колата.Пробва да запали ,но не успя.Тогава Стивън чукна на стъклото.Амилия свали прозореца.
-Искаш ли помощ?-попита той усмихнато.Беше готин,нямаше спор.Амилия беше леко объркана когато той се усмихна,но бързо се оправи.
-Може.-предаде се тя.
-Вдигни капака.-каза Николас.Набързо оправиха колата и Стивън даде знак на Амилия да пробва да запали.Врътна ключа и колата замърка.Те се качиха отзад,а Амилия ги погледна неразбиращо.
-Какво правите?-попита тя.
-Хайде карай към вас.Там ще видим как да намерим момичето.-каза Стивън.
-Ох,добре.-каза Амилия.Тръгнаха към къщата и скоро бяха там...

Тримата се върнаха в имението. Амилия приготви оръжия, които щеше да вземе. Извади лаптопа си. Порови се известно време, след което го затвори.
- Нямам си на идия, как да я намеря.
- Защо толкова държиш на нея.
- Защото ми е братовчедка.
- О. Ще ти помогнем да я намериш.
Цяла нощ мислеха как да я намерят и спасят и накрая го измислиха. Добре че Стивън имаше талант като подуши някой, скоро след това да знае къде е. Върнаха се на мястото където Иванеса беше похитена, а час по късно бяха отново в имението.
- Е?
- Хванах миризмата и. Сега ще чакаме прозрението да ме удари. - каза Стивън.
Всички останаха да чакат. Някъде към пет сутринта прозрението се появи. Амилия знаеше къде да търси.
- Моля ви останете тук.
- Ще дойдем с теб.
- Моля ви. Трябва да го направя сама.
- Добре.
Амилия се качи на колата си и потегли. Пътува четири часа, след което пристигна в Лос Анджелис. Насочи се към един изоставен склад в края на града. Паркира колата и слезе. Предпазливо влезе и се огледа. Видя братовчедка си да стои завързана на един стол. Около нея нямаше никой. Отиде до нея и я отвърза.
- Добре ли си? - попита, Амилия.
- Да. - отвърна Иванеса.
- Направиха ли ти нещо? Нараниха ли те?
- Не.
В този момент една голяма паст сключи челюстите си върху рамото на Амилия. Зъбите му се впиха дълбоко в тялото и опитвайки се да откъснат ръката й, но тя успя да се измъкне. Удари го силно и го запрати на няколко метра.
- Хайде.
Двете се качиха в колата. Амилия запали и тръгна с висока скорост. Когато напуснаха града Амилия спря колата.
- Какво има?
- Можеш ли да шьофираш?
- Да.
Амилия и отстъпи мястото си. Трябваше да изпие голямо количество кръв за да се възтанови когато се върне, но сега трябваше да се въздържи от каране, ако не искаше да загуби съзнание и да разбие колата....

Иванеса седна зад волана.След 20 мин бяха в къщата.Иванеса проми раната на Амилия.
-Това няма да помогне.-каза Амилия
-Защо?
-Дай ми едно пликче кръв от хладилника.
-Там има кръв???
-Ти как мислиш,че не съм те изяла до сега.-отвърна Амилия.
-Ок,Отивам.-хукна Иванеса.След малко Амилия изпи цялата кръв.Раната вече не кървеше,но още имаше следи.
-По - добре ли си?-попита Иванеса
-Да.-отвърна Амилия
-Това е добре,защото съм много уморена.Деня и вечерта бяха много дълги.Сега е 7.Ако поспа до 8 без 15 ще ида навреме за даскало.-каза Иванеса.
-Ако искаш не ходи.-отвърна Амилия.
-Вече мислех,че няма да го кажеш.-отвърна Неса.-Лягам си.Ти също отивай в лелото.
-Добре.-отвърна Амилия.Неса се качи горе и още не си беше наместила главата на възглавницата и почна да сънува.

На следващия ден рано Амилия се намираше в щаб квартирата, където имаше среща с елдърите. Бяха разбрали какво е направила и сега я викаха да се обясни.
- Говори. - заповяда единия от тях.
- Нямам какво да кажа, освен че направих това което сметнах за правилно .
- Ти не се подчини на нареждането. Казахме ти, че тя трябва да умре.
- Няма да убия невинно дете. - възпротиви се Амилия.
- Знаем, че ти е роднина. - каза жената елдър. - И няма да позволим това да продължава. Отстранена си от работа и от случая. Ако се опиташ да се намесиш ще те убием без да ни мигне окото.
Амилия се обърна и напусна. Отсраняваха я. Това значеше, че трябваше да напусне работата си, и щяха да назначат някой друг на нейното място, който щеше да убие братовчедка й. Не можеше да позволи това. Щяха да назначат, някой ако тя останеше в града. В това беше напълно сигурна, второ мнение нямаше. Единственият начин да остане Иванеса в безобастност беше Амилия да напусне града за известно време. Върна се в имението си и си стегна багажа. Остави бележка в кухнята, в която естествено не пишеше защо заминава наистина. Набързо беше надраскала, че и се налага да замине по важна работа и не знаеше, коло време ще и отнеме. Надяваше се само Иванеса да не си намери белята докато я нямаше....

Сутринта Неса се събуди и слезе доло.
-Лия?Къде си?-викна тя."Къде ли е пак" помисли си тя.Отиде в кухнята и си направи да яде.Върна се в хола и намери бележката от Амилия.Седна и зачете.
-ЗАМИНАЛА!-викна тя.продължи да чете.-НЕ ЗНАЕ ЗА КОЛКО ВРЕМЕ!-отново се изпищя.-Ужас.Какво ще правя?Дано да е за няколко дни.Дано,дано,дано,дано.


Минаха седмици и месеци.Иванеса започна да си мисли,че я е изоставила.Живееше в къщата.Ходеше редовно на училище.Прекарваше времето си със Стивън и Николас.Помагаше им с гаджетата.

Един ден си стоеше спокойно в хола и прецъкваше програмите,когато Стивън влезе като турнадо в къщата.
-Влизаш с гръм и трясък.-каза Неса.-С пръст и пясък.-добави тя и сведе поглед към обувките му.
-Извинявай.Бесен съм.-каза той.
-Защо?-попитах аз.
-Ми видях Ерин да говори с някво момче.Каза ми,че е нейн съученик,но....
-Ревнуваш.-каза Иванеса.
-Не ревнувам.-отвърна Стивън
-Ревнуваш.
-Не ревнивам.
-Ревнуваш.
-Не ревнувам.
-Не ревнуваш
-Ревнувам.
-А така.-каза Неса.-Видя ли не е трудно да си признаеш.
-Ох,побърквам се.-каза Стивън.
-Говори с нея.
-Добре.-отвърна той.И тръгна.
-Ей,Стив.
-Да.-обърна се.
-Какво сте ми взели за утре.
-Една голяма...Няма да се вържа.-каза той.Неса се тръсна на дивана недоволна.

На следващия ден всичко беше натъкмено.Щяха да празнуват само петимата.От две години не беше поддържала връзка със старите си приятели.Всички дойдоха.Подариха и една голяма плюшена мечка.Беше по -голяма от Иванеса.Пуснаха музика.След няколко часа на врата се позвъни.
-Аз ще отворя.-каза Ник.-Аааа Нес ела за малко.
-Какво и...-секна на средата на изречението.На врата беше Амилия.Имаше чувството че и се привижда.
-Здравейте.-каза Амилия.
-Ник.-каза Иванеса
-Да.
-Хвани ме.
-Защо?-попита той и Неса се озова в ръцете му.
-Боже намери кога да припада.-каза Амилия.
-Да я занесем горе.-каза Стивън.

Няколко часа по късно Иванеса отвори очи. Огледа се. Намираше се в стаята си. Сигурно завръщането на Амилия беше просто сън и сега след като се беше събудила щеше да открие че е сама в стаята си. Надигна се и видя фигура, която стоеше с гръб към нея до лавицата с книги.
- Събуди се най - сетне. - фигурата се обърна и Иванеса откри, че това наистина беше братовчедка й.
- Значи не е било сън. - промърмоти тя повече на себе си отколкото на другата жена.
- Не. Не беше сън. Тук съм и повече никъде не отивам.
- Можеш ли да ми дадеш логично обяснение, защо замина? Къде беше? Нещо лошо ли направих? Ако е така, прости ми. Няма да се повтори отново.
Амилия бързо се озова на леглото до братовчедка си и я прегърна.
- Дишай. Успокой сърцебиенето си. Нищо лошо не си направила. Не си виновна за нищо. По скоро, аз съм тази, която трябва да ти иска прошка.
- За какво?
- За това, че те въведох във всичко това, в целия този свят на вамипири, върколаци и смърт. Аз съм тази, която застраши безопасността ти, и аз ще съм тази, която ще се погрижи да си в безопастност.
- Това не отговаря на въпроса ми защо си тръгна. Сигурно съм, че написаното в бележката не е истина.
- Права си. Съдържанието й беше лъжа.
- Защо?
- Него ден, преди две години. Отидох в щаб квартирата, където заседават шефовете ми. Имах избор. Да се върна тук и да те убия на място, или да отстъпя тази задача на друг. Не можех да направя нито едно от двете. Знаех, че докато съм край теб, след като съм била отстранена, те ще пратят някой друг на мое място, който щеше да те заличи от лицето на земята. Единствения начин беше да замина далеч.
- Къде беше?
- Не искаш да знаеш.
- Напротив. Искам. - гласът на Иванеса прозвуча много твърд и настоятелен.
- Мястото на което бях, или по скоро на които бях....е не бяха едни от най приятните. В сравнение с тях, дори ада беше рай. Наистина, не искаш да знаеш. Важното е, че сега съм тук и няма да те изоставя. Отново ще бъдеш в безопастност, дори това да е последното нещо което ще направя...

Иванеса я прегърна.
-Добре безследно изчезналата какво ще кажеш слезем доло и да продължим с купона?-попита Иванеса.
-Мислех,че няма да го кажеш.-отвърна Амилия.Слязоха доло и купона продължи.До сутринта не са седнали.Към 8 всички спаха някъде из къщата.
-ХЕЙ СТАВАЙТЕЕЕЕ.-викна Неса.
-Какво?Хей не викай.-каза Николас.
-Ставай те.Отиваме да хапнем.-каза тя.
-Къде?-попита Стивън.
-Ми незнам.При Ники.-каза Неса.
-Добре.-казаха всички.
-Ти ще ядеш?-попита Иванеса.
-Ще симулирам че съм човек.-отвърна и Амилия.
-Аха.-отвърна Неса.Всички преядоха.

След няколко часа забавление Иванеса и Амилия се прибраха.
-Не мислех,че ще е толкова подредено като се прибера.-отбеляза Лия.
-Ами и аз не мислех,че ще е толкова подрено.По принцип в стаята ми е хаос.Незнам защо тук не се получи.-отвърна Неса.
-Дано не се и получава.-каза Амилия.
-Сега какво ще правим?-попита Неса.
-Ще гледаме телевизия?
-Или ще плуваме.-каза Неса.
-Нали знаеш,че аз не...
-Да.Аз ще плувам а ти ще гледаш.Става ли?-попита Неса.
-Става.Времето и без това е супер.-отвърна Амилия.След не по малко от 10 минути Неса беше в басейна,Амилия на шезлонга.

- Как върви училището? - попита Амилия от шезлонга.
- Върви перфектно. Все още от време на време трябва да се разправям с фръцли, но не е чак толкова зле.
- А оценките?
- Отлични.
- Радвам се. - изражението на Амилия стана сериозно. - Имала ли си по сериозни проблеми докато ме нямаше?
- Не.
По лицето на Лия се разкри облекчение. Тя се изправи и отиде до басейна като седна на ръба и потопи краката си във водата.
- А казват, че вампирите са ненадминати плувци. - измърмори си тя, но Ванеса я чу.
- Ненадминати?
- Да. В сравнение с тези вампири обаче, аз съм по нескопосана и спъната в краката и от Бела Суон. - каза Амилия.
- Какво толкова не харесваш Бела Суон. Аз мисля, че тя е много готина и много умна, не само защото е влюбена в неотразимия вампир Едуард.
- Ами тя е толкова спъната. Ако има един камъп на празен път и на отиване и на връщане тя ще се спъне в него. А и вампирите не блестят, това също ме дразни.
- Това е само книга. В това е чара на цялата история.
- Но пък затова много харесвам Емет. Просто мъж мечта. - добави Амилия и зарея поглед.
- Да. Много е готин.
- Ако историята и героите бяха изтински, всички без Розали, щях да си взема Емет за себе си. - размечта се Лия, а после се разсмя. - Боже паднала съм си по литературен герой. Искаш ли довечера да те заведа на дискотека, вече си пълнолетна, можеш да консумираш алкохол.
- Супер.
- Но, в умерени количества. Разбрахме ли се?
- Дадено. - зарадва се Ванеса.

След басейна отново хапнаха поне Иванеса.Амилия яде за първи път днес.Изгледаха един филм и тогава се сетиха,че щяха да ходят на дискотека.Облякоха набързо нещо екстравагантно и драснаха към дискотеката.Беше пълно както обикновенно.Отидоха до бара.
-Водка.Две.-викна Неса на бармана,който хващаше окото.Той им даде водката и те седнаха на едно сепаре.Започна една песен,която Неса не беше слушала от много време.Дръпна Амилия за ръката и станаха.Танцуваха постоянно и обираха погледите.Изведнъж две ръце обгърнаха кръста на Неси.Тя се извърна веднага,а Амилия зае бойна позиция,но когато видя усмивката,която се разля по лицето на Неси започна да танцува и никой не забеляза.
-Питър.Боже.Какво правиш тук.Мислех,че си в Европа.-каза Неси.
-Ми нямаше как да пропусна рождения ти ден,но го изтървах.Лоши авио линий.За това честит рожден ден на патерици.-каза той и й подаде една кутийка.Неси я отвори.Беше красиво колие със сладко сърце отдоло.
-Страхотно е.-извика тя и се хвърли на врата му.
-Радвам се,че ти хареса.Обиколих доста магазини из Лондон само,за да намеря подходящото.-каза той.
-Мерси много.Сложи ми го.-каза Неса и се обърна.Той и го сложи.Сърчицето беше точно на ямката.Все едно беше правено за нея.
-Ох,запознайте се.Питър това е Амилия,Амилия това е Питър.-каза Иванеса.Двамата си стиснаха ръцете.
-Приятно ми е.-каза Амилия.
-И на мен.-отвърна Питър.
-Добре а сега да танцуваме.Купона беше в разгара си.Пускаха много ритмични песни.Неси се насочи към тоалетната бутна врата и се удари в нещо.Оказа се човек.Доста я заболя.
-Ау.-изохка тя.
-Съжелявам.Добре ли си?-попита мъжа и хвана Неса за рамото.Тя вдигна глава и остана като хипнотизирана.Той беше просто....великолепен.Нямаше думи.
-А....да.-успя да смъмри тя.После се осъзна.-Не гледах къде ходя.Съжелявам.-добави тя.
-Няма проблемм.Мен не ме заболя,но мисля,че ти....
-Да.Малко.Мина ми.Помислих си,че са зазидали вратата.Не се обиждай.Имаш доста мускулна маса,но е в рамките на нормалното-каза тя.
-Благодаря.-отвърна той.-Аз съм Дерек.
-Неса..ъъъ..Иванеса.-отвърна тя.
-Преятно ми е да се запознаем.
-И на мен.Добре аз сега леко трябва да вървя,но ще се видим на дансинга.-каза Иванеса.Много и се ходеше до тоалетна.Направо беше раздвоена.Дерек беше мнооого готин,но тоалетна.....
-Да.Разбира се.-каза той и й направи път да мине.
-Чао.-каза Неса и се скре в дамската тоалетна.

-Къде се загуби?-попита Лия,когато Ив се върна.Тя и разказа всичко даже се огледа за Дерек,за да го покаже на Лия.
-А ето го.На отсрещното сепаре.Онзи с черния потник.-каза Ивв.
-Бива си го.-каза Лия.
-Сори заплют е.-каза Неса.
-Нямам намерение да го взимам.-каза Лия.-Хайде да танцуваме.Да видим дали ще дойде.

Двете се завъртяха на дансинга избухвайки в танц. Музиката беше бърза и двете се задъхваха, но няма намерение да спрат да танцуват. Не след дълго Дерек ги доближи и се усмихна.
- Здравейте дами. - каза той на висок глас за да го чуят. Естествено Амилия нямаше проблем с чуването.
- Здравей. - отвърна му Ванеса.
- Може ли да ти я открадна за няклко танца? - Дерек се обърна към другата жена, която само кимна и се настани на сепарето отпивайки от водката си.
- Двете сте страхотни танцьорки, но ти ми харесваш повече. Тези чупки в кръста...ууу... горещо.
- Благодаря. - отвърна Ванеса
Двамата продължиха да танцуват. Песните се сменяха постоянно. Ту бързи, ту бавни. Последната песен беше бавна и сега двамата бяха близо един до друг и танцуваха.
- Наистина си добър танцьор. - каза му Ванеса.
- И ти.
Танцът приключи и двамата се разделиха, като в момента в който си взимаха довиждане той бутна едно малко листче в ръката й след това се изгуби сред тълпата. Иванеса седна при братовчедка си.
- Двамата сте много сладки. - каза Амилия.
- Мерси.
- Искаш ли да си ходим? - Амилия и смигна. Имам изненада за теб.
- Каква?
- Ще видиш.
Двете се прибраха обратно.
- Каква е изненадата.
Амилия провеси в ръката си едни ключове и и ги хвърли.
- Твоя е. Честит рожден ден.

-Сериознооооооо.-викна Неса.
-Да излезем вън да я видиш.-каза Амилия.
-Супер.-излязоха вънка.Чувствителния слух на Амилия беше жестоко наранен от писъка на Иванеса.
-Митсубиши еклипс.Майко мила.-скачаше Неса.
-Ще направиш ли едно кръгче?-попита Амилия.
-Е,много ясно.-каза Иванеса.-Хайде.
Неса форсира колата.Не направиха едно кръгче.Бяха 100000.
-Добре мисля,че е достатъчно.-каза Амилия.Върнаха се в къщата.
-Беше върха.-каза Неса.
-Какво стана с Дерек?-попита Лия.
-А,да.-каза Неса и бръкна в джоба си.Извади една бележка.
-Дал ти е бележка.-каза Лия.
-Да.Пише му номера.-отвърна Неса.
-Обади му се.-каза Лия.
-Амиии можее.-отвърна Неса.-Но друг път.Сега ми се спи прекалено много.Ще се видим утре.-добави тя и се качи горе.Амилия също я последва.

На следващата сутрин Неса се събуди към 2.Слезе доло.
-Добро утро.-каза Амилия
-Лошо утро.
-Защо?
-Имам махмурлук.-оплака се Иванеса.
-Горката.-отвърна Амилия.
-Хей,нали каза,че ще получа силите си като стана на 20.Е станах,но няма нищо.Аз ти казах,че сте объркали човека.-каза Иванеса.
-Да бе.Спокойно.Не е нужно да дойдат на деня.През годината ще се появят.В подходящия момент.-каза Амилия.
-Щом казвай.Ауууу.-каза Иванеса и си тупна главата на плота.
-О,хайде.Изпий едно хапче и да вървим.-каза Амилия.
-Къде?
-На пазар.-отвърна тя.-Трябват ми нови дрехи.

След около час вече бяха по магазините.Влязоха в единия.
-Оу,божеее тук смърди.-каза Иванеса
-Не се прави на интересна.-каза Мелинда.
-Офф някой да махне кучето.-забавляваше се Иванеса.-Пфуу ужас.
Амилия си пукаше от смях.
-Виж какво аз съм капитан на мажоретния от...
-Да не мислиш,че ми пука как си запълваш свободното време...?-попита Иванеса.
-Ще ти го върна.
-Добре.
-Кучка!
-Да ти се връща.-отвърщаше спокойно Иванеса.Мелинда излезе бясна от магазина.-Това вече е друго нещо
-Супер.Бях забравила,че неможеш да си държиш устата затворена.-каза Амилия.
-Ами...приличам на братовчедка сии.-каза Иванеса и се расмяха.
-Добре давай да разглеждаме.-каза Амилия и я дръпна.
-Лия това е за мъжете.-каза Неса.-Оу Дерек.Здравей.
-Здрасти.По - точно здравейте.-поздрави ги Дерек.
-На къде така?-попита Неса.
-За малко джунджурий.-отвърна Дерек.-Ами вие?
-Шопинг терапия.Имаме нужда да сме си само ние.-каза Иванеса.
-Искате ли да идем до близкото кафене.И без това ме чака един приятел?-попита Дерек.
-Ами момент да питам Амилия.-каза Ива и се обърна.След малко се обърна към Дерек.-Става.
-Да вървим тогава.-каза той.Тримата се отправиха към кафето...

Вече в кафето тримата чакаха да получат гореща лаваца. Сервитьорката им ги донесе.
- Защо не пиеш? - попита той Лия.
- Вече не ми се пие. Е, кажи ни нещо за себе си. - каза тя.
- Ами аз съм лекар. - отвърна той. - Правя общо взето всичко, от децки прегледи до сложни операции.
- А пластилчни? - пошегува се Иванеса.
- Понякога.
- На 25 съм, живея сам в центъра на града. В новата колперация до театъра. - обясни той.
- Мае, ама това тази колперация за която си мисля ли е? - ахна Иванеса. - Че ти трябва да си милиардер за да можеш да си позволиш да живееш там.
- Е, не че не получавам малко пари. - Ванеса долови иронията в гласа му. - Лекарите са добре платени.
- Знаете ли какво? - обади се Амилия. - Аз трябва да свърша нещо. Ще ви оставя.
Докато ставаше от стола, тя се наведе към братовчедка си.
- И умната. Още нямаш сили. Човек си, дори и да имаше силите си, пак си уязвима. Ако нещо се случи, звъниш ми и ще съм при теб за секунди. - прошепна тя.
Иванеса кимна. Амилия каза довиждане и излезе от кафето усмихвайки се докато беше с гръб към тях. Пресече улицата и влезе в един магазин за бижута. Не че и трябваха, но пък нищо не пречеше да разгледа. Иванеса извърна по гледа си към вратата на ресторанта само за секунда, след което отново се съсредоточи върху Дерек, който сега отпиваше от кафето си...

-Лекарите са много заети как така не си в болницата?-попита Иванеса.
-В отпуска.-каза доволно Дерек.
-Всички лекари ли са толкова мусколести?-попита тя.
-Не.Изобщо.Просто искам да поддържам фигурата си.-каза той.
-Страхотно.-каза тя.
-Кажи ми нещо за теб.-каза Дерек.
-Ами онзи ден навърших 20.Още уча.За жалост.Това е братвчедка ми.Живея с нея.Горе доло няма нищо интересно при мен.-каза тя.В този момент дойде сервитьорката и донесе два портокалови сока.
-Не сме поръчвали това.-каза Дерек.
-Това за вас и момичето,което преди малко стана от мъжете на съседната маса.-каза тя и ги посочи.
-Ами върнете им ги любезно и им кажете,че не си търсим богати чичковци на по 40.-каза Иванеса.
-Познавам ги.-рече Дерек.-Наистина са на толкова.
Иванеса започна да се смее.
-Сериозно?Брей май имам някакми ясновидски способности.-каза тя.-Къде ли се изгуби Лия?
-Незнам.Предполагам,че скоро ще дойде.-каза Дерек.
-Дано,иначе ще трябва да се прибирам пеша.-каза тя.
-Нямаш ли кола.Аз ще те закарам ако трябва.-каза Дерек.
-Имам,но дойдохме с нейната.-каза Иванеса.
-Каква е?
-Митсубиши екслипс.-каза гордо Иванеса.
-Еха,супер.
-Твоята е?
-Виждаш ли онова лъскаво ауди Q7?-попита той.
-Да.Това твоята кола ли е?
-Да.-каза той.
-Супер.Определено искам да се закарам у нас с колата ти.-каза тя и двамата се расмяха.
-Не давам на никой да я кара,но за теб ще направя изключение.-каза той.
-Добре тогава да вървим.-каза Иване.Дерек хвърли двайсетачка на масата и тръгнаха.Неса беше на 8 небе от щастие.Запали и тръгна.Караше бързо и пътя до тях и се стори някак много малък.Паркира в двора.
-Мерси,че се докарах до нас.Беше страхотно.-каза Иванеса.
-Няма проблем.
-Искаш ли да влезеш.Хем,да не съм сама.
-Страх ли те е?-закачи я Дерек.
-Не.Глупости.-отвърна Иванеса.
-Стъмнява се.И се задава буря.А ти сама в тази голяма къща....-опитваше се да я сплаши.
-Не става Дерек.Хайде да ти покажа,че къщата е много голява и супер яка.-каза тя.Минаха през абсолюттно всички стаи.
-Наистина и много голяма.-каза Дерек.
-Върнах се.Какво е това ауди отпред.Да не си си купила кола.-викаше Амилия.
-Не на Дерек е.-каза Иванеса.
-А,здрасти.-каза Амилия.
-Здравей.-отвърна Дерек.-Смятам да тръгвам.
-Не.Остани за вечеря.-каза Иванеса.
-Да.Сериозно остани.-каза Амилия.
-Няма да се натрапвам.
-Глупости.Хайде.-каза Иванеса и го дръпна.Вложи доста усилия,но той май не забеляза много.

Няколко часа по късно тримата стояха на масата в кухнята и хапваха сочно пиле, което Амилия беше сготвила.
- Извини ме, ако съм груб. - той се обърна към Амилия. - Но имаш много странно. Напомня ми на една героиня от Подземен свят.
- Какво да кажа. Нашите бяха много екстравагантни. Аз ще ви оставям, че съм изморена.
Амилия стана от масата и остави братовчедка си с Дерек, но не се насочи към спалнята си, а към входната врата. Излезе и напусна имението за да отиде на лов. В това време Иванеса гледаше мълчаливо мъжа пред нея.
- Благодаря, че ме поканихте на вечеря.
- Няма за какво. Удоволствието е мое.
- Имаш ли някакви планове за след като завършиш? - попита я той.
- Не знам. Не съм мислила още, но май е време. Остават ми броени месеци докато завърша. Боже дори за рокля не съм мислила... извинявай - добави тя. - Отнесох се.
- Няма нищо. Спомням си моята абитюренска. Искаш или не, повярвай ми два месеца и полвина си търсих костюм и не намерих. Намерих един бял смокинг в последния момент и го взех без да му мисля. Сакото ми беше малко.
- Сериозно?
- Да. Отидох без сако. Само по панталон, риза и вратовръзка. Същия ден валя като изведро, бала ни беше на открито. Беше много забавно.
- Мога да си представя.
- Виж, благодаря за вечерята. Трябва да вървя. Ще ти се обадя пак.
Дерек се изправи. Иванеса го изпрати след това се качи в стаята си.
- Сигурно казах нещо порешно. - каза си тя. - Най - вероятно няма да ми се обади повече.
Няколко часа по - късно Амилия се прибра и се качи при братовчедка си.
- Какво става?
- Дерек си тръгна, петнайсет минути след като ти стана. - каза тя. - Май не ме хареса.
- Че как може някой да не те хареса. Ти си толкова красива. Сигурно е бързал.
- Каза, че ще се обади.
- Ще го направи. Повярвай ми. Имам усет за мъжете. Мога да кажа, кога са заинтересувани от някоя жена и кога не. А той сто процента беше заинтересуван от теб.
- Мерси.
- А какво става с бала ти? Ако не се лъжа е след два месеца. Трябва да ти изберем рокля.
- Не знам, дали ще си харесам нещо.
- Ами ако не си харесаш, ще поръчаме да ти направят такава каквото искаш. Искам братовчедка ми да е най - хубавото момиче на бала. След като свършим с приготовленията ще заслепиш всички. Утре започваме подготовката. А сега си лягай. Късно е.
Амилия излезе от стаята и се насочи към своята, оставаяйки Иванеса да се приготви за сън. Влезе в стаята си и светна нощната лампа. Взе една книга от лавицата с книги и седна на леглото като я разлисти. "От доста време се опитвам да я завърша" помисли си тя.

На следващата сутрин Неса слезе доло.
-Добро утро.-каза тя на Амилия.
-Добро утро.-отвърна тя.
-Значи днес отиваме да пазаруваме за бала ми?-попита тя невинно.
-Да.Спокойно.Хапни и тръгваме.-каза тя.
-Не съм гладна искааам на пазаааар.-каза Иванеса.Амилия се расмя.
-Добре.Хайдее.-каза тя.Тръгнаха към вратата и изведнъж Иванеса се закова на място.Гледаше в една точка и не мърдаше.
-Ив?Добре ли си?-попита Амилия.Иванеса си пое въздух и падна на земята.-Какво ти стана?
-Ами чувствам се странно.Мисля,че току що получих видение.Колата ти ще избухне всеки момент.Е не съм сигорна кога,но знам,че ще избухне,когато отиваш към нея.-каза тя.
-Получила си силите си.-зарадва се Амилия.
-Беше гадно.Все едно бях там.Ужасно е.-каза Неса.
-Какво друго можеш да правиш?-попита тя
-Незнам,ще вида в наръчника.А,няма наръчник.Незнам Лия.Незнам какво ми е.Странно ми е.Незнам.-каза Неса.
-Добре.Спокойно.Не се плаши.Ще свикнеш.-каза Амилия.-Силите ти ще се проявят с течение на времето.
Иванеса стана от пода.Главата и се маеше.
-Ох,не е лесно да си надарен.-присмя се тя на себе си.
-Искаш ли вода?-попита Амилия.
-Може.-отвърна Неса.В следващия момент водата беше пред нея.-Оу,бърза си.
-Мерси.-отвърна тя.
-Добре да вървим на пазар.-каза Неса.
-В това състояние.Не.-отсече Лия
-Е,не.Добре съм.Няма да бълвам пламъци в търговския център.Така,че спокойно.-каза тя.
-Добре,но ако стане нещо странно веднага си идваме.-каза Лия.
-Добре.Сега обаче с моята кола.-каза Неса.
-Аз ще карам.
-Дообреее.-отвърна тя и потеглеха.

Стигнаха до мола. Паркираха колата на паркинга и влязоха през големите плъзгащи се врати.
- От къде искаш да започнем. - каза Лия.
- От там. - Ванеса посочи един магазин.
Двете се насочиха към магазина който Иванеса беше посочила. Влязоха вътре и любезната продавачка ги насочи към мястото където бяха изложени много рокли. Коя от коя по хубава Иванеса стоеше и не можеше да реши, кое да пробва първо.
- Защо не опиташ с тази? - Лия и подаде една червена рокля с едно рамо, дълга почти до земята с цепка от едната страна. Иванеса я пое и се насочи към съблекалнята където се преоблече.
- Какво ще кажеш? - попита Иванеса
Амилия я гледа известно време, след това поклати отрицателно глава.
- Не мисля, че това е твоят цвят.
Иванеса се преоблече и се зае да разглежда останалите рокли. Дълго време не си хареса нищо. Двете излязоха от магазина и се насочиха към следващия, където също имаше голям избор, но Иванеса не си харесваше нищо. Никоя рокля не беше подходяща за нея. В четвъртия магазин Неса си хареса рокля, но този път Лия не я одобри. Прекалено натруфена беше. Продължиха към следващия магазин когато по пътя срещнаха Мелинда.
- Какво правиш тук? - попита тя. - Мръдни се да мина.
- Има достатъчно място за да се разминем. - отвърна и Неса. - Върви си по пътя и не ми говори.
- Казва кой? Коя си ти, че да ми казваш какво да правя. Една никаквица ми се обадила. Вижте, кучката се разлая.
- Слушай какво ти долна... - започна Неса.
- Какво става? - появи се Лия.
- А нищо. - отвърна Неса. - Една жаба се появи.
Мелинда само се опули и ги подмина.
- Някой ден ще трябва да си оправиш сметките с нея. Не бива да и позволяваш да ти говори така.
- Чула си?
- Забравяш, че съм вампир. Слуха ми е доста остър. - каза Лия. - Ако искаш мога да говоря с нея...
- Не. Сама ще се оправя с това.
- Знай, че ако имаш нужда от нещо, аз съм насреща. Винаги.
Двете влязоха в един магазин, където имаше доста рокли. Не бяха от най - новите модели, но пък бяха хубави. Иванеса хвана една черна прилепнала рокля, която беше дълга до глезените. По краищата и леко в средата имаше нежни бели ивици. Имаше цепка от дясната страна. Откачи я от закачалката и отиде в съблекалнята за да я пробва. Когато излезе Лия остана поразена.
- Леле. - успя да каже. - Тази рокля....стои ти пре възходно.
Иванеса се завъртя пред огледалото.
- Харесва ми. - каза тя. - Вземаме я.
Лия извади кредитна карта и плати.
- Сега идва по трудната задача. Трябвада ти намерим подходящи обувк и нещо като горнище за роклята. Кой знае какво ще е времето. Трябва да имаш с какво да се наметнеш.
- Добре. - двете се насочиха към следващия магазин за дрехи, където Ванеса си хареса едно горнище, което приличаше на шал и само се намяташе. Беше доста пухкаво и бяло. Също така си хареса и много хубави черни копринени ръкавици. След като излязоха от магазина се насочиха към този с обувките, където десетия чифт черни обувки на висок ток паснаха перфектно на крака й.


След като приключиха с покупките двете се насочиха към един от ресторантите в мола и седнаха на по кафе, където обсъдиха покупките. След като изпиха кафетата решиха да се позабавляват като отидат на етажа със забавленията. Качиха се на една игра където трябваше да настъпваш стрелките като ти се показват за да изтанцуваш правилно една песен. Иванеса винаги печелеше.
- Много си добра. - каза Лия.
- И ти не си зле.
- В сравнение с теб аз съм куца като Бела.
- Е чак пък толкова. Вярно понякога се спъва, но...
- Повярвай ми, на тая игра ако бяхме аз и Бела, аз ще съм по зле. Искаш ли да се прибираме. Трябва да провбаш покупките и да свикнеш с обувките.
Двете излязоха от моля и се прибраха в имението. Иванеса облече роклята, сложи ръкавиците и горнището, и обу обувките започвайки да се разхожда с тях. Амилия отиде в кухнята и сготви за братовчедка си, след което пусна музика.
- Да те видим, как ще танцуваш с токчета. Хайде опитаай....

Неса се задвижи в ритъма на музиката.Токчетата не и пречеха,но си беше неудобно да танцуваш с тях.Все пак си бяха токчета.
-Добре се справяш.-каза Лия.
-Това се иска.Няма да се излагам на бала.Като си помисля,че и Мелинда ще е там направо ми си повръща.Кой знае с каква рокля,ще е.Розова.-исписка престорено Неса.Лия се расмя.
-Като я гледам.Нищо чудно.Прилича на кифла.-каза тя.
-Точно.-съгласи си Неса.-Между другото аз още нямам кавалер.Кво да правя?Може да се обадя на един фр.
-Ами Дерек?-подкачи я Лия.
-Ох,незнам за него.Както и да е.Без кавалер ще ми е още по добре.-каза тя.
-Както искаш.-отвърна Лия.


Дойде деня за бала.Неса беше с роклята.Всичко вече беше готово.На вратата се позвъни.Лия отиде да отвори.
-Неса за теб.-каза тя.Неса отиде.Беше баща й.
-Хей.Изглеждаш страхотно.-каза баща й.
-Страхотно?-повдигна веждата Неса.
-Исках да кажа,че си трепач.-каза той.
-Трепач?Тук не се ли казваше,че е красива?-попита Лия.
-Това е по филмите.-каза баща й.
-Добре съм го обучила.-каза Неса и се расмя.
-Няма да ти отнемам от времето.Исках само да те вида.-каза той.
-Радвам се,че намина.-каза Неса.Поговориха още малко и баща й си тръгна.Точно затваряше врата,когато едно ауди спря в двора.Беше Дерек.Иванеса тръгна към него.
-На какво дължим това посещение?-попита тя.
-Уоу.-каза той.-Извинявай.Просто...
-Хм...да....слушаам.-каза тя.
-Ами решех,че няма какво да правя.И разбрах,че нямаш кавалер.Та си намерих един костюм и реших да дойда.-каза той.
-А кой ти каза,че нямам кавалер?-попита тя.
-Не това е въпроса,а искаш ли аз да съм ти кавалера?-каза той.
-Искаам.Ако и ще ходим с тази кола искам още повече.-каза Иванеса.
-Супер.-отвърна той.Лия дойде при тях.

- Нека ви направя снимки. - Амилия извади фотоапарата. - Хайде, застанете един до друг.
Алекс и Дерек се прегърнаха пред колата в готовност за снимки. Амилия ги щракна няколко пъти, след което засне само братовчедка си до колата, влизането и в колата. Снима я до басейна, и в други части на къщата.
- Знаеш ли? - каза тя на Неса. - Изглеждаш перфектно. Имам предчувствието, че ще си кралица на бала.
- Няма ли да дойдеш?
- Не. Съжалявам. Трябва да свърша нещо. Наистина съжалявам. Не си разваляй настроението заради мен. Искарай си добре. И умната. - последното го каза обръщайки се към Дерек.
Двамата се качиха в колата и не след дълго чудовището на четири колела потегли поемайки по пътя към гимназията. Когато пристигнаха там двора и паркинга бяха пълни със завършващи ученици, които слизаха от колите си или си правеха снимки. Имаше всякакви типове, от обикновенни коли, до лимозини. Имаше даже и няколко случая на пристигане с мотор, линейка, полицейска кола и дори каляска.
- О боще мой. - каза Иванеса поглеждайки към момичето, което слизаше от каретата.
- Кой е това?
- Това е Мелинда. Най - голямата кучка на света. - отвърна Неса. - Нека да влезем вътре става ли?
Тя прегърна Дерек през кръста и двамата влязоха в училището, което беше окрасено от пода до тавана с балони, лиани и какво ли още не. Влязоха в спортния салон, който беше украсен по същия начин. Звучеше много хубава музика, която се редуваше - ту бърза, ту бавна. Двамата с Дерек отидоха до една от масите, които бяха отрупани с храна и пунш.
- Заповядай. - каза той подавайки й една от чашите.
- Мерси. Нали знаеш, че това е само за изпращането. Бала ще е в хотел.
- О наясно съм и още как. Кой хотел?
- Хотел Хил.
- Това е най - добрия хотел в града. Браво.
Няколко минути по късно всички бяха събрани на двора, където директора каза речта си пожела приятно изкарване на всички и учениците започнаха да се разотиват с колите си насочвайки се към хотела където започваше истинската дива нощ...

Двете се бяха хванали за косите. Неса дърпаше със всичка сила. Спря, когато отскубна цял кичур. След това удари силен свит шамар с ръка.
- Ако ми се изпречиш още веднъж ще получиш още от това. - тя показа юмрука си.
Мелинда само се намръщи и изтича в другия край на залата. Няколко минути всичко се успокои и музиката свиреше отново, а всички бяха забравили за случката. Иванеса стоеше до Дерек и двамата си приказваха.
- Доста добре я подреди тази. - констатира той.
- Да. Доста и бях насъбрала. Добре, че повече няма да я виждам, след тази вечер. Хайде да танцуваме.
- Добре.
Двамата отидоха на дансинга хванати за ръце и се завъртяха във вихъра на танца. Дерек я държеше през кръста близо до себе си. Неса усещаше силният му парфюм, който я караше да се чувства на седмото небе. Мирисът беше опияняващ. Двамата се въртяха в бавен танц.
- Много добър танцьор си. - каза му тя като сложи главата си на рамото му.
- Ти също. - отвърна й той докато я завърташе леко. - Страхотна танцьорка си и по мое мнение най - хубавото момиче тук.
- Сериозно?
- Да. Цяла вечер, не съм видял никоя по хубава от теб. Сигурна съм, че ще те изберат за кралица на бала.
- Е, чак пък кралица.
Двамата седнаха на една от масите и Дерек взе една от бутилките с вино и разля по чашите.
- Наздраве за теб. - каза той.
Чу се звънтящ звън от чашите и скоро двамата пиеха пресушавайки ги почти веднага. Нощта беше в разгара си. ...

Чашите бързо пресъхваха.Неса забеляза,че след 5 чаши и няма нищо.Може би е заради силите.С Дерек и беше много забавно.Постояно се прегъваше на две от смях.Той и разказваше за страните си пациенти в клиниката.Когато посегна да си налива още Дерек я спря.
-Е,по - леко.Лия ще ме убие ако те върна пияна.-каза той.Тя се ухили.
-Слушам шефе.-каза тя.
-Пък не искам да залиташ когато те изберат за кралица на бала.-добави той.
-Още един път.Няма да съм кралица.Просто има и други момичета,които заслужават титлата.-каза тя.
-Ще видим.-каза той.Продължиха да се смеят.Пуснаха една от любимите песни на Неса.Беше бърза и много забавна.
-Обожавам тази песен.Хайде.-каза тя и го дръпна.Когато парчето свърши се върнаха на масата.
-Отивам до тоалетната да си оправя грима,защото съм 100 процента сигорна,че е разцапан.-каза Неса.
-Не.Добре си.Изглеждаш точно както те взех от вас.-отвърна й Дерек.
-Хм...аз трябва да вида.-отвърна му тя и тръгна към женската тоалетна.Огледа се добре и тръгна към изхода.Минаваше по един коридор,за да стигне до залата.По коридора вървяха 2 пияни момчета."Тези яката са вкарали.Направо са се оляли" помисли си тя.Тъкмо ги подминаваше,когато единият я хвана за ръката и я обърна към себе си.
-Ей,сладурано!Къде си тръгнала?-попита момчето.Вонеше от километри.
-Не твоя работа.-отвърна Неса и дръпна ръката си.Обърна се и се блъсна в другото момче.
-Защо да не е наша работа?-попита то.
-О,я се разкарайте.Воните на бъчва и сте пияни като казаци.-каза им тя и се опита да ги заобиколи.
-Е,и?-попита първото момче.Скъсиха дистанцията.Неса разбра на къде отиват нещата и се опита да избяга.Успя да ги подмине,но с токчета не й се отдава да бяга.Защо ли ги мразеше?Момчетата отново я настигнаха.
-Защо бързаш?-попита едното.
-Бързам да не се удоша от вонята ви.-каза Иванеса остро.
-Брей,хаплив език имаш малката.
-Така ли?Ако не се разкараш ще стане още по - лошо!-каза тя.-Може да се стигне до бърза помощ.
-Ти ли ще ни вкараш в болница?-попита едното момче.Иванеса точно си отваряше устата,когато беше прекъсната.....

- Не. Аз ще го направя. - зад Иванеса стоеше висока мъжка фигура. Тя веднага разпозна, че това е Дерек. - Имате точно три секунди да се ометете от тук.
- И какво ще стане ако не го направим?
- Лично ще се погрижа всичките кости в тялото ви да бъдат счупени. Разбирам си от професията и знам къде и какво да счупя и по какъв начин, така че вкрая да ви трябва операция. И дори след операцията няма да се оправите.
Момчетата се спогледаха осъзнавайки, че Дерек говори сериозно и се запътиха да ги подминат. По пътя единия ощипа Неса под кръста.
- Хей?!
За части от секундата ръкана на Дерек хвана момчето в стоманена хвадка, а с другата нанесе поразяващ юмрук в носа му. Чу се силно пукане, по което Неса прецени, че носа му е счупен.
- По добре иди да ти го наместят, ако не искаш като вали да пиеш вода от там.
Момчето хвана носа си и последва приятеля си.
- Нямаше нужда.
- О моля ти се. Няма да позволя такова нещо. Знаеш ли.... - започна той.
- Какво?
Дерек се канеше да и каже, колко много я харесва и че въпреки малкото време от което се познаваха, той се намираше привлечен от нея, но се притесни, че тя може да отхвърли това и да избяга с оглед скорошните намерения на момчетата.
- Аммм...трябва да влизаме. Ще обявят коя е кралицата.
Той я хвана заръката и я замъкна обратно в залата.
- Как разбра, че онея двамата ми пречат? - попита го тя докато седяха на масата.
- Ами забави се. - отвърна просто той. - Реших да проверя какво става.
Директора застана на високия подиум в дъното на залата и провери микрофона след което заговори.
- Така. Време е да обявим крал и кралица на бала. - заяви той. - Краля е Лукас Уилиамс. - Едно високо момче излезе на подиума, където директора му постави една пластмасова корона. - А кралицата е... - имаше няколко минути драматично мълчание. - Иванеса Съмърс. - оповести високо директора. - Моля госпожица Съмър да се качи на подиума...

Иванеса се очуди.
-Казах ти.-каза Дерек.Иванеса тръгна към подиума.Качи се и директора и сложи короната.Всички ръкоплякаха.Мелинда се пръскаше от яд.След като всичко мина се върна при Дерек.Той я прегърна.
-Е,кралице как се чувстваш?-попита той.
-На седмото небе.Даже над седмото.Не мога да го опиша.-каза тя.После всичко се случи от самосебе си.Иванеса го целуна.Дерек не се изненада и отвърна на целувката.След като свърши въздуха и на двамата отделиха устни.Иванеса му се усмихна.Дерек явно не искаше да спира и отново долепи устни до нейните.


След като всичко свърши Дерек закара Неса до тях.Паркира колата в двора.
-Мерси,че ме докара.Мсичко беше страхотно.-каза Неса.
-Аз също си изкарах добре.
-Обади се.И да знаеш,че можеш да идваш по всяко време тук.-каза тя.
-Ще се възползвам.-намигна й той.Тя се расмя.
-Добре.Тръгвам.-каза Неса.Дерек я целуна.
-Лека нощ.-каза той.
-Лека.-отвърна Неса и слезе от колата.Влезе в къщата и се отправи към стаята си.
-Много се забави в колата.-каза Лия от хола.
-Будна си.-отбеляза Неса.
-Ами да...-каза тя.