- Виждам, че не сте си губили времето. - каза той. - Добра работа Зак.
Вампира само кимна в отговор. Никой освен Аро не говореше. - Не мисля, че вече има за какво да се притесняваме. Зак, оставаш тук.
- Да. - отвърна той, отново кимвайки.
След около още десет минути разговори и договорки, Аро си тръгна. Алекс много се радваше, че Защ нямаше да си отиде. Кристина стоеше тихо в единия край на стаята и ги гледаше намръщето.
- Защо не си говорите? - попита Едуард.
- Не ми се говори.
- Знаеш, че мога да прочета мислите ти.
- Но няма да го направиш.
- Може би.
Кристина се изправи и излезе от къщата. Тръгна през гората. Знаеше, че ако върви достатъчно дълго ще стигне мястото където вече щеше да е навлязла в територията на върколаците. Беше сигурна, че нямаше да и направят нищо. Все пак двамата с Лий излизаха вече няколко дни. Не след дълго самия Лий се появи.
- Какво става? - попита я той.
- Нищо. Просто не издържам. Този Зак, се намърда в семейството сякаш винаги е бил част от него. Всички го приемат с отворени обятия. Сестар ми е хлътнала по него и постоянно го слуша.
- Ясно.
- Имам чувството, че тя ще се приверъне в негово копие. Какво ли не опитвам за да я отдалеча от него, но не успявам.
- Искаш ли да помогна.
- Няма нужда. Не искам да пострадаш, ти или някой от глутницата. Може ли да остана при вас, за известно време. Не искам да се връщам в къщи, особенно когато Зак е там.
- Разбира се. Няма проблеми. Хайде. - двамата тръгнаха през гората към мястото където живееше глутницата. Беше нещо като градче напавено по подобие на Ла Пуш, но беше значително по малко, понеже там живееха само Джейкъб и Лий. Другите от глутницата бяха останали в Ла Пуш. В това време при Кълън, Зак полюбопиства къде е Кристина.
- Не знам. - отвърна Джаспър. - Излезе, след като говори с Едуард.
Алекс не обърна никакво внимание. В следващите няколко дни, от Кристина нямаше никаква следа....

-Някаква следа от Крис?-попита Алекс.
-Никаква.-отвърна Карлайл
-Ще ида при Лий.Трябва да знае къде е.-каза Алекс
-Ще дойда с теб.-каза Зак.Двамата излязоха и отидоха до гаража.Взеха мотора и тръгнаха.След около час бяха там.Мотора ги забави,но не мислеха за това в момента.Почукаха.Кристина отвори.
-А,ето къде си.-започна да вика Алекс.-Да се беше обадила поне.Как не те е срам.Поболяхме се да те търсим.Така ли незнаеш,че Алис не те вижда,когато си тук.Мисли малко.Всички бяхме толкова притеснени.Не си позволявай да изчезваш така втори път,защото ще те набия.-викаше Алекс.Много се беше притеснила.Прегърна Кристина,която още беше в шок.
-Извинявай.-успя да промълви.Тъкмо се зарадва,че с Алекс се помириха,когато Зак се прокашля зад тях.
-Алекс да вървим да кажем на другите.Изглежда,че са заети.-каза той.Кристина се намръщи.
-Ще се обадя на Бела.-каза Алекс.
-По - добре да им кажем.-каза Зак и дръпна Алекс.Това вбеси Кристина,но реши да си мълчи.Щеше да се разправя по - късно с него.
-Вие отивайте аз ще се върна вечерта по някое време.-каза тя.
-Добре.-отвърна Алекс и я прегърна.-Чао.
-Чао.-каза Кристина и затвори.
-Значи се сдобрихте?-попита Зак.
-Да.Беше ми кофти,че бяхме скарани.Все пак ми е сестра и я обичам много.-каза Алекс.Настроението на Зак се вкисна.
-Разбирам.-каза той.Върнаха се в къщата и казаха къде е Кристина и всички се успокойха.Вечерта Кристина си дойде.Алис я посрещна.
-Крис никога не ми изкарвай така акъла.-каза Алис и я прегърна.
-Извинявам се.Просто исках да помисля.-каза Кристина.
-Не се приема.-обади се Алекс от кухнята.Всички се расмяха.
-Добре ние отиваме на лов.Оставате вие тримата.Внимавайте.-каза Розали.-Ще се върнем утре.
-Добре.Чао.-каза Кристина.Беше и неприятно,че Зак остава,но се радваше,че ще е със сестра си.Цяла вечер Зак и Кристина си правеха хапливи забележки.Разменяха остри думи.Алекс беше в гаража и поправяше мотора,а те двамата се караха в къщата.Изведнъж се чу счупване на стъкло и Алекс видя Кристина да прелита около сто метра.После видя как Зак тича след нея.Боят беше настанал.
-Деца.-каза Алекс и побягна да ги разтърва.

Кристина и Зак се биеха ужесточено. Никой не щадеше друия. Този път нещата бяха сериозни. И двамата си нанасяха сериозни рани. Ако Александра не се беше намесила, може би единия от тях щеше да бъде мъртъв. Преди тя да стигне до тях, двамата пренесоха битката в гората, където можеха да използват дърветата, като прикритие и оръжие. Кристина стоеше на едно място и се оглеждаше и ослушваше. Опитваше се да долови, най - малкия шум, от страна на неприятеля си, който се беше спотаил зад едно дърво и търпеливо изчакваше подходящия момент за да я нападне в гръб. Не след дълго този момент дойде и Зак се нахвърли свирепо върху Кристина, захапвайки я силно за рамото, разкъсвайки го със зъби. Кристина го махна от себе си и на свой ред му се нахвърли, нанасяйки му силни удари и блъскайки главата му в едно дърво. Алекс се появи и ги разтърва.
- Спрете и двамата. - извика тя.
Двамата се спряха, дишайки тежко. Кристина беше наясно, че Кълънови бяха някъде из горите ловувайки. Имаше шанс да ги чуят, но по вероятно беше обратното, затова не и правеше особенно впечатление, че сестра й крещи.
- Алекс, остави ни. - каза Зак.
- Не и казвай какво да прави. - отвърна Кристина, готова да го нападне отново.
- Спрете. Сама мога да решавам какво да правя. Тя ми е сестра. Не искам да гледам, как се биете. Обичам и двама ви, но не мога да търпя караницете ви.
Докато Алекс говореше, Кристина беше изчезнала някъде из горите. Не можеше точно сега да се върне в къщата на Кълън. Не и като знаеше, че и Зак ще е там. Затова вървеше бързо, колкото силете й позволяваха, право към мястото където живееха Джейкъб и Лий. Знаеше, че може да разчита на тях, докато се оправи и знаеха, че няма да споменат нищо пред който и да е от Кълън. Когато пристигна при тях, беше толкова изтощена, че единствено успя да ги поздрави с посърнала физиономия. След което доста време и се губеше. В това време, Алекс и Зак се бяха върнали в къщата. Кълънови също бяха там. Явно се бяха върнали по рано от лова. Това ставаше обикновенно, ако е минал успешно....

Зак и Алекс се прибраха в къщата,но в хола нямаше никой.Седнаха на дивана.
-Виж ако смяташ да оставаш ще трябва да се промениш и поне малко да заобичаш сестра ми.Тя не е лош човек просто като се запознахте обстоятелствата бяха такива.-каза Алекс.
-Знам,но просто се изнервям и не мога да се сдържа.Ако не беше ти щеше да нямаш сестра.-каза той.
-Искам да се помирите.Не може така.
-Как?
-Все да тичам след вас и да ви разтървавам.-каза Алекс.
-Права си.Ще се опитам да живея като вас,но нищо не обещавам.
-Сега отивам да поговоря с Крис.Вече поне знам къде да я намеря.-каза Алекс.
-Тя ще се прибере.-каза Зак.-Може и сама.
-Зак преди малко говорихме нещо.-каза Алекс.
-Извинявай.Ще дойда с теб тъкмо да си оправим отношениеята.-каза той.
-Супер.-отвърна Алекс радостна и излязоха.
С бягане стигнаха по - бързо до Джейкъб и Лий.Почукаха.Ренесме отвори.
-Влизайте.-каза тя.Двамата влязоха.Лий изгледа ядосано Зак.Стана и се засили към него.Удари го.Естествено Зак неиздържа и той отвърна.Излязоха вън където Лий се преобрази.Джейкъб се ядоса и също се преобрази.Разтърва ги.Алекс едвам замъкна Зак до къщата.И двамата бяха бесни.
-Крис това заради теб ли е?-попита Алекс.
-Да.Доста се ядоса като ме видя така.-отвърна тя.
-Леле днес е световен ден на боя.-каза Алекс.
-Добре ли си?-попита тя.
-Да.-отвърна Зак.В този момент Лий и джекъб дойдоха в човешка форма.
-Нормален ли си да удряш жена.-кресна Лий.
-Успокой се.Аз също бяха виновна.-каза Кристина.
-Тя е права.И аз имам вина,но и тя също.Дойдохме да се извиня,но не ме оставихте дори да влезна.-каза той.Лий млъкна.
-И все пак.Момиче не се удря.-каза той.Влязоха вътре и останаха Зак,Алекс и Кристина.
-Виж съжелявам,че си изтървах нервите така.
-И аз се заяждах.Не си напълно виновен.
-Да,но както каза гаджето ти не бива да се посяга на момиче.-каза той.-Все пак и на мен няма да ми е приятно ако някой се сбие с приятелката ми.
-Прав си.
-Мир?
-Мир.-каза Кристина и си стиснаха ръцете.
-Много ли те боли?-попита той.
-Не.Ще ми мине.-каза Кристина.Двамата се обърнаха към Алекс,която беше изкарала 24 каратова усмивка.
-Супеер.-успя да каже.Тримата се расмяха и влязоха вътре.Цяла вечер си разказваха смешки.

На следващия ден Кристина беше по добре. Раната беше зарастнала. Тримата се върнаха при Кълън. Никой не ги пита къде са били. Все пак и тримата бяха достатъчно големи сами да се оправят. Никой от тях не отвори и дума за станалото, дори не си мислеха за него за да не може Едуард да почете мислите им. Денят мина скучно, без да има кой знае какво заправене. На следавщия ден дойде писмо, за Зак. Когато го прочете той съобщи, че е от Аро, който го уведомява, че към Скотсдейл се е запътила голяма група от новородени и го моли да се погрижи за тях.
- Ще ти помогна. - каза Алекс с готовност.
- Опасно е. - каза Карлайл. - Новородените са много силни. Може да те наранят.
- Но нали и аз съм новородена.
- Въпреке това. Ако ти ще му помагаш, аз съм с теб. - Кристина също се присъедини към групата, която щеше да спре новородените. Нямаше никакво намерение да се отделя от сестра си. Пък и така малко или много щеше да има възможност да поопознае Зак. Все паг бяха сключили примирие и сега трябваше да градят върху това.
- Аз също ще дойда. - каза Емет.
Никой не се възпротиви, понеже всички бяха наясно, с неговата сила. И естествено където Емет, там и Розали. И така петтимата тръгнаха из горите търсейки новородените. Всеки вървеше сам за себе си, далеч от останалите, но не и прекалено далеч, за да може ако някой намери новородените да се обади и другите бързо да пристигнат. Късмета се падна на Алекс, която попадна на трима новородени...

Бяха мърляви със скъсани дрехи,рошави коси,без обувки.Отчайваща гледка.Гледаха свирепо и издваха странни звуци.Очите им бяха черни.Бяха гладни.Едно момиче и две момчета.Към тях се присъединиха още три момчета.
-Ъм,хора.Тука са.-каза Алекс.В следващия момент останалите дойдоха.
-Не са голяма група.-каза Зак.
-Хей може да се опитаме да ги вразумим.-каза Алекс.
-Не може.
-Защо?
-Ами трябва да ги убием.-каза той.
-Добре.-каза Алекс.Емет и Зак се заеха с трима от тях.Започнаха да се бият.Розали,Кристина и Алекс работеха в екип.Бързо свършиха с тримата.Емет и Зак също се бореха.Кристина забеляза,че още 4 се крият из гората.Отново се разпръснаха.Останалите новородени бяха доста умни.Криеха се доста добре.Зак намери един и бързо го уби.Бяха умни,но в боя не ги биваше.
-Това търсене е досадно.-започва да се оплаква Алекс.
-Търси.Не се оплаквай.Трябва да се върнем малко.Вече не усещам миризмата на Емет и останалите.-каза Кристина.
-Ей сега.Мисля,че усетих нещо.-каза Алекс.Отдалечиха се още,когато насреща им изкочиха тримата,които останаха.
-О.-каза Алекс.Новородените се нахвърлиха.Най - едрия тръгна към Алекс,а другите двама се заеха с Кристина.Алекс беше запратена към едно дърво.Удари се в него и го прекърши на две.Кристина беше хвълена и помете всичко със себе си.След като счупи едно дърво удари с в друго и се свелече надоло.Новородените бяха досто силни.Най - едрия хвана Алекс за косата и я вдигна.Удари я в корема и отново я запрати на някъде.В това време Кристина се опита да направи нещо,но не успя и тя хвръкна при Алекс.
-Какво ще правим.-попита Алекс като обарваше раната на главата си.
-Незнам доста са силни.
-Иди викни помощ аз ще ги задържа.
-Шегуваш ли се?
-Крис изглеждаш ужасно.На предела си.Трябва и да хапнеш.Викни останалите.Ще се оправя.-каза тя и буквало изпъди сестра си.Новородените са замаяха с Алекс и неразбраха,че Кристина липсва.

Алекс се биеше с вампирите. Знаеше, че скоро помощта ще пристигне. Трябваше да ги разиграва до тогава. Кристина тичаше през дърветата, скоро попадна на Кълън.
- Къде е Алекс? - попита Розали, виждайки Кристина.
- На около миля по надолу. Новородените са там.
- Защо си я оставила? - изръмжа Зак.
- Тя напрактика ме изгони от там.
- Върви да хапнеш. Ние ще и помогнем.
Кристина остави Кълънови и глутницата и тръгна в друга посока за да се нахрани. Отдаличи се може би миля или две, когато малка група новородени я обкръжи.
- Ама вие няма да се научите нали? - каза тя тихо. Съсредоточи се и влезе в главата на един от тях. След по малко от две минути, той се биеше на нейна страна. - Задръж ги.
Новорения нападна събратята си. Кристина тръгна да се отдалечава. Точно сега не можеше да спечели битка с новородени. Беше гладна, а и все още не се беше научила да контролира таланта си напълно и поради тази причина това я изтощаваше допълнително. Но късметът не беше на нейна страна. Явно новородените се бяха справили със събрата си, защото сега бяха по петите й. Можеше да ги усети. Тръгна да бяга опитвайки се да държи преднината си пред тях, но ги усещаше, че я следят. Не бяха много близо, но достатъчно за да я усещат и тя тях. Бяха повече. Можеше да я преследват с дни. Трябваше да им се измъкне. Спря се за малко и се огледа. От давна беше напуснала Скотсдейл. Благодарение на скороста си, беше доста далеч от града. Нощта вече паднала, затова Кристина се възползва от мрака и продължи да тича в посоката, която беше поела. Тича доста дълго. Когато накрая се спря и погледна часовника си осъзна, че е почти три сутринта.Не усещаше новородените повече. Явно се бяха отказали. Огледа се. На около десет метра от нея имаше табела. "Абърдийн" Кога беше стигнала до там? Доста се беше отдалечила. Та това беше на няколко мили от Форкс. Може би даже на ден път, но все пак. Нямаше значение. Беше много гладна. Влезе в града. Опита се да намери някое бездомно животно, но за нейн късмет не успя. Озова се в едно от по пустите части на града. Подпря се на стената на една сграда и постоя така известно време.
- Добре ли сте, госпожице? - попита я някой. - Имате ли нужда от помощ?
Кристина не бе осъзнала, кога се бе свлякла на земята и бе седнала на тротоара. Вдигна глава и се изпави. Пред нея стоеше възрастен мъж, на около читирдесет години. Нещо в нея се пробуди. Тя му се нахвърли и минути по късно, го беше източила целия. Когато спря да се храни, го погледна ужасено, осъзнавайки какво е направила. Диетата и беше отишла по дяволите. Раздра гърлото му, за да прилича на ухапване от животно и да прикрие следите от зъбите си. След това побягна. Чувстваше се значително по силна, от преди. Видя един отворен магазин за очила. Влезе вътре и купи един чивт. На излизане се видя в огледалото. Очите и бяха кърваво червени.
- Много странни очи имате. - каза продавачката.
- Лещи. - излъга тя. - Идвам от купон. Колко?
- Десет долара.
Кристина остави педесеттачка и излезе, без дори да си вземе рестото. Пъхна очилата в джоба си и отиде към един хотел. Нае стая. Влезе вътре и заключи вратата. В Абърдийн, през повечето време беше слънчево. Добре, че якето с което беше имаше качулка. Можеше да покрие лицето си, а с очилата и очите си. Но всичко по реда си. Сега трябваше да се приведе в приличен вид и да си почине. В това време обратно в Скотсдейл всички се бяха приблали в къщата.
- Каде е Крис? - попита Алекс.
- Отиде да ловува. Ще се върен скоро.
Никой не каза нищо повече. Алекс пусна уредбата. Трябваше да отпразнуват победата над новородените. Ако не се бяха справили, щеше да настане хаос. Някъде към пет - шест сутринта Зак отиде при Александра.
- Нека да заминем. - каза той.
- Къде?
- Италия.
- Искаш да отида при Волтури?
- Не. Италия е голяма. Никой не е казал, че трябва да ходим във Волтера. - каза Зак. - Можем да отидем, в който град искаш.
- Добре.
Алекс съобщи новината на останалите и двамата със Зак заминаха. Взеха една от колите от гаража и потеглиха. Емет щеше да прибере по - късно колата от летището. Към девет сутринта те вече летяха със самолета към Италия. До няколко часа щяха да пристинат в града, който Алекс беше избрала. Тя извади телефона си и набра номера на сестра си.
- Ало? - чу се от другата страна.
- Сис. Къде си?
- В Абърдийн.
- Какво правиш там?
- Направих нещо ужасно.
- Какво?
- Убих, човек...

-Моля!?-викна Алекс в самолета.Зак и направи знак да намали звука.
-Не се сърди.Ще поостана тук докато се оправя.-каза тя.
-Сигорна ли си,че ще се оправиш.Ако трябва ще се върнем.-каза Алекс.
-Не,не,не.Забавлявайте се.-каза Кристина.
-Добре.Но се обаждай.-заповяда Алекс.
-Добре.-отвърна Кристина и затвориха.
-Какво стана?-попита Зак.
-Ами Кристина е убила човек.-каза тя.
През седмицата в Италия двамата се забавляваха много.Обикаляха,разглеждаха и т.н.Нещата взеха друга посока.Зак призна,че има чувства към Алекс.Започнаха да се държат като двойка и седмицата им мина още по- бързо.Зак отиде до Волтера да съобщи на Аро за новородените.
-Е,какво каза той?-попита Алекс.
-Много е благодарен на семейство Кълън.-отвърнаа Зак.
-Радвам се.Време е да тръгваме.-каза Алекс.
-Добре.
-Сега отиваме в Абърдийн.
-Защо?-попита Зак
-Ами Кристина мисля,че е още там.-отвърна тя.
-Добре.Хайде.

След няколко часа почукаха на вратата на хотелската стая.Кристина отвори.
-Боже.-каза Алекс като й видя очите.-Крис,изглеждаш ужасно
-Знам.Опитах се да спра,но...но...не мога...-отвърна тя.Алекс я прегърна.
-Виж щом Зак успя при положение,че през целия си вампирски живот е пил човешка кръв и ти ще успееш.-каза тя.
-Да.Ще ти помогнем.-обави Зак.
-Нашите знаят ли?
-Не.Луда ли си.Ако разберат ще ме убият.
-Сис не си единствената,която се е поддала.И аз,и Едуард.Така че спокойно.-каза Алекс.
-Наистина умееш да убеждаваш.-призна й Кристина.
-Мерси.Това ми е чара.-каза тя.-Хайде да вървим.
Тримата побягнаха към Скотсдейл.Не след дълго бяха там.Всички бяха много разтревожени за Кристина.Лий първи я прегърна.Толкова се беше притеснил,че Джейкъб го базикаше,че има бяла козина.Кристина им разказа за случилото се и се изненада от реакцията им.Обещаха й да и помогнат и тя се успокои.Късно вечерта Лий и Кристина се бяха усамотили.

- В момента не е безопасно да си край мен. - каза му тя.
- Мога да се грижа за себе си. Не се притеснявай.
В следващите няколко седмици все някой от Кълън беше с Кристина, за да я наблюдава. Беше си взела отпуска и всеки ден ходеше до гората, но животните и се струваха някак безвуксни. Копнееше да вкуси човешка кръв. Даже няколко пъти, докато никой не гледаше беше си хапвала, после беше правила така, че да закрие следите. Но никой не знаеше. Дори Едуард, защото тя криеше много добре мислите си за това. Вече беше минало месец, от както тя бе излязла в безсрочна отпуска и се подлагаше на диетата или поне привидно. Нямаше никакъв ефект. Очите и все още си оставаха червени, което беше странно и озадачаваше всички, дори Зак. Един ден Кристина беше със сестра си в гората. Двете се хранеха.
"Хайде, не може да се задоволиш с това" Кристина се огледа. Кой беше казал това? Но около нея нямаш никой освен сестра й, а тя не би казала това. Върна се отново към заниманието си и гласа се обади отново. "Мисля аз да поема нещата"
Изведнъж Кристина се изправи и се обърна към сестра си. Влезе в главата й, но игнорира мислите и спомените й. Искаше да направи нещо друго. Алекс изпищя.
- Какво става? - Кристина дойде на себе си.
- Не знам. Изведнъж сякаш... - Алекс се огледа. - Да не би Джейн да е тук?
- Джейн? - Крис също се огледа.
"Тя ни пречи. Човешката кръв е пътя към силата. И смятам да ни заведа там. Ще станеш по силна и от Волтури. Но тя ни пречи" гласът се обади отново. В следващият момент Кристина отново изпадна в нещо като транс, но този път нападна Алекс.

Алекс се чудеше какво става.Изведнъж сестра се засили към нея и я блъсна с такава сила,че Алекс издълба земята.
-Крис.Какво ти става?-попита Алекс.Кристина обаче неотвърна.Отново се засили към Алекс,но тя избегна удара.Третият удар го блокира и колкото и да не й се искаше запрати сестра си в близкото дърво.Кристина се ядоса още повече.Нахвърли се върху Алекс.Запрати я към един стар дъб с такава сила,че Алекс мина през него.Докато се осъзнае Кристина отново я беше хванала и този път се канеше да й счупи врата.Алекс я отблъсна,но когато стана отново беше съборена от Кристина.Ръцете й отново се насочиха към врата й.Алекс набара един от кланите от дъба и удари Кристина с него.Тя се търколи и Алекс се изправи.
-Ще престанеш ли?Не е смешно.-викна тя.
-Млъкни.-извика Кристина и Алекс се стъписа.Не го беше очаквала от сестра си.Гонеха се известно време,но Алекс направи грешка,че спря за да си бие с нея.Кристина имаше повече опит.Отното беше притисната и този път изглеждаше,че Кристина ще успее да й счупи врата.Тогава се появи Зак.Хвана Кристина и метна към дървото.Тя си удари главата и падна.Зак помогна на Алекс да стане.
-Какво й е?-попита той.
-Незнам.Крис?Добре ли си?-попита Алекс.
-Да,но какво става?-попита тя и се изправи.Тръгна към тях.
-Не се доближавай.-каза Зак.
-Защо?-попита Кристина.
-Не помниш ли какво правеше до сега?-попита Зак.Кристина се позамисли.

Кристина ги гледаше очудено.
- Трябва ли? Защо дърветата са изпочупени? Ти какво правиш тук? Не бяхме ли сами с Алекс?
Двамата се спогледаха.
- Нещо и става. - заключи Зак.
- Мислиш ли?
- Ехоо. Все още съм тук. Какво е станало?
- Ама ти наистина не помниш.
- Какво трябва да помня?
- Сестра ти е луда. - обърна се Зак към любимата си.
Кристина се изнервяше.
- Наречи ме луда, само още веднъж. - тя вдигна заплашително пръст.
- Ку - ку.
Едно дърво полетя право към Зак, но той го избегна.
- Добре де, добре.
- Ти ме нападна. - каза Алекс. - Замалко да ме убиеш.
- А добре, почти съм те уби... КАКВО? - усети се накрая Кристина. - Но аз никога...не бих..та ти си ми...сестра.
- Е тогава защо ме нападна.
- Нямам представа. - Кристина беше искренно объркана и това си личеше по погледа и. Разправяха се още около полвин час и след като Кристина успя да ги убеди, че няма да нарани никого, тримата се върнаха обратно в къщата запазвайки в тайна случилото се. И тримата се стараеха да не мислят за това, за да не може Едуард да прочете мислите им, защото ако това се случеше Кристина беше сигурна, че щеше да си навлече неприятности.
- Аз излизам. - оповести Кристина.
- Някой ще дойде с теб. - обади се Емет.
- НЕ СЪМ МАЛКА. - кресна Кристина и излезе. Защо си изпускаше нервите. Не отиваше кой знае къде. Искаше да виде Лий.
- Доста е докачлива. - обади се Ренесме.
- Да. - Алекса се обади сядайки пред телевизора със Зак. - имаш липредстава какво беше това? - попита го тя толкова тихо, че само той я чу.
- Не. Но ще се опитам да разбера. - отвърна той също толкова тихо. - Във Волтера има голяма библиотека. В книгите може да се намери нещо. Ще ми помогнеш ли?

-Искаш да отидем при Волтури,който до преди месец се опитваха да ме убият?-попита Алекс.
-Ами..да.Няма да се задържаме там.Обещавам.Отиваме само да поразровим в библиотеката.-отвърна той.
-Не може ли да помолиш някой?
-Ако Аро разбере ще вземе Кристина за опитно зайче.-каза Зак.
-О.Добре отивам да стегна багажа.-каза Алекс.
-Не прекалявай.-каза Зак.
-Къде отива?-попита Кристина.
-Да си събере багажа.Отиваме в Италия.Ще видим какво има в библиотеката за твоя случай.През това време гледай да се храниш доста често.И не позволявай да изпадаш пак в транс.-каза Зак.Алекс слезе доло.Беше с два куфара.
-Единият остава.-каза Зак.
-Еееее.
-Ще се опитам.-каза Кристина и взе единия куфар от ръцете на Алекс.Двамата потеглиха.
На същия ден вечерта бяха вече във Волтера.На Алекс и беше супер неприятно,че е тук.Аро ги посрещна доста радостно.Даде им стая.Беше доста хубава,но Алекс беше израстнала сред подобни стаи и беше свикнала.Вечерта отидоха до библиотеката.Започнаха да четат.Вратата се отвори и влезе Аро и Алек.
-Какво четете?-попита той най - любезно.
-С Алекс искахме да сменим малко четивото от романтиката на Есме та решихме да се поразровим тук ако нещо ни хареса.-каза Зак
-Като гледам сте хванали книги, за които човешкия род незнае.-каза Аро.
-За да е по интересно.-каза Алекс.Аро се приближи до нея и надникна какво чете.Беше взела книга за историята на вампира написана от някакъв си вампир.
-Интересно.Каква е твоята сила Алекс?-попита изненадващо Аро.
-Ами аз нямам.
-Е,да.При някой не идва ведднага.Да беше тук Елезар.-каза Аро.
-Ако не беше той нямаше да съм тук.-каза Алек сякаш се радваше.Алекс се отврати.
-Е,ние ще тръгваме.-каза Аро."Най - сетне" помисли си Алекс.Излязоха и със Зак продължиха да се ровят.Следващите 10 дни не бяха излизали от библиотеката,но нямаше резултат.Аро ги посещаваше.Намекваше нещо за оставане тук.Колко добре щяло да бъде,но Алекс винаги успяваше да измести темата.
Алекс беше отскочила до стаята си да се преоблече и беше звънала на сестра си.
-Ей,как сме?-попита Алекс
-Супер.Нямам такива прояви.Поне не съм прочела нищо във вестника.-каза Крис.
-Ние търсим,но не намираме нищо.Вече преполовихме библиотеката.-каза Алекс.
-Мога да дойда.
-Не.-прекъсна я Алекс.-Ако някой от тук разбере за това какво става с теб.....
-Да,да.-прекъсна я Кристина.-Ще стана опитно зайче.Чух ви.Споко.Няма да идвам.
-ННие сигорно утре ще идем на лов тъй като не ме остави да хапна както трябва.
-Съжелявам.
-Няма нищо.Добре аз ще затварям.Утре ще ти се обадя.Пази се.
-И ти.От Аро и другите змии.
-Както винаги.-каза Алекс и затвори.Влезе в библиотеката.
-Нещо?
-Нищо.-отвърна Зак.
-Добре.Има още книги.-каза Алекс.Продължиха да четем.Вечерта Аро отново дойде,но не беше сам.Беше с Кай и Маркус,и Джейн,и Алек."Всеки луд с номера си,а той е с цялата програма."помисли си Алекс.

Беше минала почти седмица от както Алекс не се беше обаждала на сестра си и вече се притесняваше. На всеки два дни Алекс се обаждаше за да я информира за търсенето,но сега...нещо беше станало. Кристина беше напълно сигурна в това.
- Къде отиваш? - попита Емет.
- В Италия. Алекс трябваше да се е обадила поне три пъти досега. Нещо се е случило.
- Идваме. - за около десет минути всички се приготвиха. Дори, Джейкъб и Лий тръгнаха с тях. Късно вечерта същия ден семеъство Кълън бяха в Италия. Свалиха колите си от ферибота и тръгнаха към Волтера. Няколко часа по късно бяха там.
- Ще говорим с Аро. Сигурно е станало някакво недоразумение. - каза Карлайл.
- Или Зак отново е сменил страните. - измрънка си тихо Кристина.
Влязоха в леговището на Волтури. Аро ги посрещна с отворени обятия.
- Добре дошли. Карлайл, не сме се виждали от давна. Как си приятелю?
- Добре, благодаря. Ти?
- Добре.
- Александра и Зак да са тук?
- Да. Решиха да останат.
- Да бе. Все едно аз се оставя някоя анаконда да ме глътне. - захапа думите му Кристина. - С какво си ги накарал да останат?
- Не съм ги карал. Те сами решиха.
- Лъжеш. - Кристина започваше да се ядосва. - Сестра ми никога не би решила да остане тук доброволно. Къде е? Какво си и направил.
"Знаеш, какво да правиш. Или го направи, или остави на мен"
"Няма да го нападам." този път Кристина отвърна на гласа, но повече не го чу.
В следващият момент нещата се развиха много бързо. Кристина се беше навела и нахвърлила към Аро. Феликс го защити и я блъсна силно запращайки я надалеч от него. Всички вампири се сбиха. Кристина мяташе всеки който виде, дереше, хапеше. Най - накрая се докопа до Аро. Хвана го силно и го притисна към стената.
- Къде е? - попита тя през зъби.
- Ооо, сега разбирам защо дойдоха. - Аро беше видял спомените й. - Това е много хубава дарба. Трябва да се присъединиш.
Кристина го метна във вуздуха, след което сепридвижи бързо хвана го и го притисна в другата стена.
- Къде е сестра ми?
- На долния етаж.
- Кой е с нея.
- Зак, Алек и Джейн.
Кристина го пусна и слезе към долния етаж, където Алек и Джейн се запавляваха на мъките на Алекс и Зак. Кристина нахлу като хала и ги запрати към стената един по един...

Лий и Джейкъб се заеха с Джейн и Алек.Кристина освободи Зак и Алекс,които бяха изтощени след толкова мъчения.Аро искаше да се присъединят към Волтури,но те не искаха и прилагаше сила.Настана битка.Волтури имаха надмощия,но Кълън успяха да се измъкнат.
-Това не е краят.-каза Аро.Сега щеше да има война.Чак в самолета всички си отдъхнаха,но неможеха да говорят.Когато се прибраха седнаха,за да обсъдят всичко.
-Сега иска да ми кажете всичко.-каза Карлайл.
-Добре.-отвърна Алекс.-Кристина явно има нещо като раздвоение на личноста.Едната е разумна,а другата не.Лошата иска човешка кръв.Когато последния път бяме на лов Крис се опита.....
-Опитах се да я убия и сигорно щях,ако Зак не беше дошъл.-отвърна тя.Оставиха ги да продължат.
-Зак каза,че има много голяма библиотека във Волтера и за това двамата с него отидохме.Стояхме далеч от Аро,но той не се отказваше.Идваше при нас,разпитваше ни,задържа ни,защото искаше да се присъединим,но ние не искахме.-каза Алекс
-Когато Алекс спря да се обажда реших ,че е станало лошо и така тъгнахме към Италия.-каза Кристина.
-Сега навлякохме куп неприятности и сигрно ще има война.-каза Алекс
-Не трябваше да ходите там,някой хора не го осъзнават.-каза Кристина
-Мен ли обвиняваш.-намеси се Зак.
-Да.Ако не беше ти сестра ми нямаше да е измъчвана и сега нямаше да сме във война с най - могъщото семейство в целия вампирски свят.-викна Кристина.
-Тя сама избра да дойде.Не съм я насилвал.-каза Зак.
-Не се оправдавай.Ти си виновен.
-И ти,че се опита да я убиеш..-каза той.
-ПРЕСТАНЕТЕ.-викна Алекс.
-Никой не е виновен.-каза Карлайл.Ако не ги бяха спряли сигорно щяха да се хванат за гушите.Гледаха се на кръв.
-Ще го измислим как да се помирим с Волтури.-каза Едуард.
-Така е.Не сме нарушили закони.Просто се позбихме......-отвърна Алекс.
-Ще кажа на глутницата.-каза Джейкъб.
-Идвам с те.-отвърна Лий и излязоха.Всеки излезе нанякъде.Зак и Алекс отидоха на лов,защото бяха супер жадни.Кристина отиде с Лий и Джейкъб,а останалите се заровиха в мисли как да се помирят с Волтури.

Няколко дни бяха минали от спречкването с Аро и останалите. Кристина не се задържаше много в къщата. Беше я страх другата да не ги нарани. В крайна сметка не бяха открили абсолютно нищо. Дори Карлайл си нямаше и на идея как е възможно вампир да има раздвоение на личността. Дните се нижеха бавно, но за Алекс и Зак беше различно. За тях времето течеше по бързо. Двамата бяха задълбочили връзката си и я бяха изкарали на съвсем друго ниво. Постоянно се държаха за ръката, говореха си влюбено, смееха се, забавляваха се и така не забелязваха как времето минаваше. От друга страна обаче, Кристина се затваряше в себе си все повече и повече. Беше спряла дори да се вижда с Лий, от страх да не го нарани без да осъзнае, но като че ли всички бяха заети да се радват, че Алекс си има сериозен приятел и не забелязваха, пък и тя се беше погрижила да се прикрие доста добре.
- Е какво, ще празнуваме ли Коледа тази година? - попита една вечер Алекс.
- Защо не. Ще бъде забавно. - отвърна Алис. - Аз ще украся.
- Пригответе се за пишна коледа. - каза Бела. - Алис няма да се спре, докато не направи къщата неузнаваема.
- И се обзалагаш. Няма да има по хубава къща. - каза Алис. - Още утре се заемам със набавянето на украса. Желаещи да ми помогнат?
Единствено Ренесме и Джейкъб проявиха желание. Всички останали си намериха оправдание, за да не останат с Алис. Кристина стоеше в стаята си.
"Не се съпротивлявай." обади се пак гласа.
Този път Кристина реши да му отговори. "Кой си ти, че да ми казваш, какво да правя?"
"Аз съм твоето друго аз. Аз съм твоето истинско аз, това което ти толкова време подтискаш. И аз ще бъда твоето единствено аз"
Кристина усети, че можеше да извърши някаква глупост и реши да излезе от къщата. По пътя към входната врата видя Лий.
- Здравей. - поздрави я той. - От двана не сме се виждали. Къде се загуби?
Кристина само му хвърли убийствен поглед и излезе.
- Какво става? - попита Розали.
- Не знам. Хвърли ми поглед, който казваше "Ще те убия. Ще те убия до смърт. И това е по лошо" и излезе. - обясни Лий. - Да отида ли да я потърся.
- Ще дойда с теб. - двамата с Розали излязоха. Не след дълго я намериха в гората.
- Какво става? - попита Розали. - Кристина?
- Кристина я няма повече. - отвърна Кристина....

Лий и Розали се спогледаха леко стеснати.Досега никой освен Зак и Алекс не бяха виждали така добре другата страна на Кристина.
-Ами извикай я.-каза Лий.
-На остроумен ли се правиш?-попита Кристина.
-Коя си ти?-попита Розали.
-Казвам се Валентайн или по - точно Вал.-каза тя.
-Аха.какво си намислила сега?-попита Розали
-Преди малко си мислех да хапна чвешко,но сега първо ще ви убия и тогава ще хапна-каза Вал и се нахвърли изненадващо към Розали.Събори я на земята.Преди да е успяла да я удари Лий се преобрази и накара Вал да се отдръпне.
-О,господи.Изкъпи си мелез.-каза Вал.Лий изръмжа,а Розали се възползва от расейването на Вал и я атакува.Не беше приятно за Розали да удря дъщеря си,но знаеше,че това не е тя.Запрати Вал към един дъб.Тя мина през него и падна на земята.Изправи се доста бързо и се засили към Розали,но Лий я избута от пътя и Вал се претърколи.
-Вие не се ли отказвате.-каза тя и се обърна.Едуард,Бела,Джейкъб и Ренесме бяха дошли.
-Не.-каза Джейкъб и се преобрази.В този момент дойдоха Сам,Пол,Джаред и Ембри.Всички наобградиха Вал.
-Искаме да говорим с Кристина.-каза Розали.
-Немога.Сега аз имам надмощие.Тя дори не прави опит да вземе тялото си под нейн контрол.Просто си стои тихо.Не мога просто така да изчезна.Кристина трябва да го иска.-каза Вал.
-Добре.Кажи ни защо ти същеструваш?-попита Едуард.Всички бяха наостирили уши.
-Когато тя опита човешка кръв.След това Кристина неуспя да я забрави.Тогава се появих аз.Аз съм животинското в нея.Малко,по-малко взимах надмощие над тялото и сега съм тук.-говореше Вал.На Едуард му стана ясно как могат да излекуват Кристина.Просто трябва да пие повече животинска кръв.Трябваше да заправи вкуса на кръвта,която е пила.Той си размени погледи със Сам.Джаред изведнъж хукна към къщата на Кълън.Вал зае бойна позици,останалите също го направиха.Вълците ръмжаха заплашително.Лий стоеше малко в страни.Не му беше приятно да се бие с Кристина.След минутка Карлайл,Джаспър,Емет,Зак и Алекс се появиха.Алекс отиде до Розали,а останалите заедно с Едуард се стрелнаха към Вал.Докато тя осъзнае какво става я бяха хванали.
-Добре.Вече знам как да върнем Кристина.Може би ще отнеме седмица или повече,но мисля,че ще стане.Пробелмът е,че вътрешно Кристина е желала да опита пак човешката кръв.Тогава се е появила тази Вал.Мисля,че трябва да направим така,че да избием от главата на Кристина човешката кръв.-каза Едуард.
-Имаш предвид да я накараме да пие животинска?-попита Карлайл.
-Ами мисля,че ще стане.-отвърна Едуард.И така всеки ден по - малко даваха на Вал животинска кръв.Промята не закъсня.От време на време Кристина идваше на пъвърхноста,но Вал отново взимаше надмощие.Минаха две сидмици.В средата на третата Кристина започна видимо да се подобрява.

Един ден всички забелязаха, че Кристина е на повърхността за повече от няколко дни.
- Как си?
- Странно. - отвърна тя.
- Ми така е, като сте две. - пошегува се Зак.
- Заак. - Алекс го изгледа.
- Че да не лъжа.
- Можеш ли да ме гръмнеш с нещо.
- Не. Можеш да си направиш посни сърми с барут. Вършат чудеса.
- Много смешно.
Кристина се засмя.
- Искам да хапна.
- Да вървим.
Тримата тръгнаха. Ловуваха около няколко часа. Кристина се задоволи с животинската кръв.
- Зак, не знаех, че можеш да си такъв шекаджия.
- Нищо не знаеш. Знаеш ли вица за таралежа, който се научил да диша през задника си?
- Не. - отвърна Алекс.
- Ами, един таралеж се научил да диша през задника си. Седнал и умрял.
Тримата се разсмяха.
- Аз знам друг. Мравка и слон се оженили, но след първата блачна нощ слона умрял и мравката казала : Браво, сега за една нощ удоволствие, цял живот гроб ще копая.
Тримата се заливаха от смях.
- А чували ли сте за Ахмед, мъртвия терорист. - каза Алекс. - Жена му го попитала: Къде е сина ни? А той отговорил - Ей там, ей там и там горе. - Алекс посочи наляво, надясно и нагоре към небето.
На тримата им беше много забавно. Тогава в този момент, изведнъж Зак падна на земята и се загърчи от болка.
- Зак. - Алекс падна до него.
- Джейн. - Кристина стоеше до тях. - Какво правиш тук?
- Тук съм да свърша една работа за Аро, и не съм сама. - каза тя.
- О сигурна съм в това. - отвърна Кристина. - Разкарай си космясалата тиква от тука.
- О, не мисля. Болка. - Алекс също започна да се гърчи.
Кристина нападна Джейн...

Алекс и Зак се изправиха.Видяха,че Кристина и Джейн се бият.Усетиха присъствието на Алек.Той ги погледна.Очакваха да изгубят сетивата си,но нищо такова не стана.Бела застана до тях.
-Как разбрахте,че са тук?-попита Алекс.
-Забравяш,че леля ти Алис и с една крачка пред всички.-каза Бела и се усмихна.
-Може и без насилие.-каза Карлайл спокойно.Джейн,Деметри,Алек и Феликс се събраха.Застанаха на около 10 метра от Кълън.Кристина отиде при семейството си.Усетиха как вълците обградиха района.
-Не мисля.-отвърна Джейн.
-Забравили,че неможеш да мислиш.-обади се Алекс и се засмя.Джейн я погледна убийствено.
-Да гледаш и да не гледаш....нищо няма да ми направиш.-отвърна Александра.
-Аро предлага решение.-каза Алек делово.
-И какво е то?-попита Зак.Алек се канеше да го каже,но Алекс го прекъсна.
-От ся да кажа-НЕ СЕ ПРИЕМА.-каза тя.
-Алекс нека го чуем.-проговори Розали.
-Предлага Кристина и Александра да се присъединят към Волтури.-каза той.
-И да ви гледам мутрите всеки ден до незнам си кога?-попита Кристина.
-Мисля,че ЕГН-то ви си казва думата.-обади се Алекс.
-Вие не сте добре.-добави Кристина.
-Ще се присъдиним към Волтури на 36 юни,когато луната е зелена.-допълни Алекс
-Или това или война.-каза Деметри.
-Ами я да видим.....Война.-каза Алекс.
-Не.Нека го обсъдим.-каза Карлайл.
-Давайте.-каза Джейн.Семейстното се отдалечиха.
-Вие нормални ли сте?Защо да говорим.Няма смисъл.-каза Алекс.
-Шансовете са малки.-отвърна Карлайл.
-Не са.-обади се Алис.-Когато Алекс взе решението за война имах смътно видение.Ще сме равностойни.
-Повярвай ми не сме само ние,които искат да сритат задниците на тези дядковци.-каза Кристина.
-Добре.-съгласи се Карлайл.Върнаха се при тях.
-Какво е решението ви.
-Идваме с вас.-каза Алекс.Четиримата се усмихнаха.
-Базик.-каза Кристина и усмивките им помръкнаха.
-Значи избирате другата опция?-попита Феликс.
-Да.-каза Едуард.
-Ще предадем това на Аро.-каза Джен.
-Сигорни сме.-казаха Алекс и Кристина в един глас.Върнаха се в къщата.Вълците ги последваха,но вече в човешка форма.

- Сега трябва да решим какво ще правим. Че има война, то се е видяло. - каза Кристина.
- Да. Ще ги победим някак.
- Можем да помилим Денали за помощ. - предложи Бела. - Знам, че и те не харесват Волтури.
- Но те няма да се откажат толкова лесно. До колкото знам, когато Аро намисли нещо, няма да се откаже. - отвърна Кристина. - Вие говорете, аз се качвам за малко горе.
Никой, не подозираше, че в момента не говори Кристина, а Вал. Беше успяла да ги заблуди. Дълбоко в тялото на Кристина, тя се чудеше, как Вал се е показала, като се има в предвид, че Кристина не пие човешка кръв.
"Просто вече, не завися от кръвта. Вече имам свой собствен характер и воля. Единствения начин да се оттървеш от мен е да ме убиеш. Тоест трябва да умреш."
Вал повече не проговори на другото си аз. Тихо се измъкна през прозореца и побягна. Докато Кълънови се усетеха, щеше да е преалено късно, а и дори Алис да видеше решението на Вал, пак нямаше да могат да я спрат. След полвин час беше на летището и хвана самолета за Италия. След няколко часа щеше да кацне във Волтера. Колкото и да искаше да е свободна Вал, не можеше да пребори Кристина в едно нещо и това беше желанието и, Кълънови да са в безопастност, както и сестра и. Затова и Вал, се беше съгласила на това с нея, но имаше план, зад съгласяването и, да отиде при Волтури, за да оставят Кълън намира. Рано или късно, Вал смяташе да вземе Волтера за себе си....

Когато Кристина слезе доло всички рязко се обърнаха.Миришеше на човек.
-Кристина?-каза Розали очудено.Все още помнеше как миришеше тя като човек.
-Да знам.Не изпадайте в шок.Моля ви.-каза тя.
-Добре,но поне ще обесниш ли как отново си станала човек.-писна Алекс.Кристина се усмихна.-Хич не ми се смей,ами казвай.
-Добре.Идвам от бъдещето.-изтърси Кристина и на всички чейнетата им паднаха до земята.Гледаха я като теле в аптека и неможеха да повярват.
-Но..но...-запелтечиха всички.
-Как е възможно?-попита високо Алекс.Все пак си оставаше най - гръмогласната.
-Ами това е дълга история.В момента Кристина или по - точно Вал е в Италия.
-Вал.-казаха всички.Отново я прекъснаха.
-Тя е отново тук,но в момента е в Италия.Моля не говорете,за да ви кажа нещо.Идвам от бъдещето.Тук съм,за да помогна на Кристина тоест на мене си,но както и да е.Идвам да й помогна да се оттърве от Вал.Трябва да изпие това.-каза Кристина и показа едно шишенце.
-Аха.-обади се Алекс.
-Та Кристина демек аз сега съм човек в бъдещето.Има много неща,които се случват в бъдещето.Хората разбраха за нас и ни избиват.Това лекарство е за вампирите.Превръщат се в хора за няколко месеца.Върнах се,за да предотвратя някои неща.Кристина тук е вампир и има проблем с Вал.Върнах се също,за да й помогна да се оттърве от нея.Сега бързо трябва да идем при Кристина,за да махнем Вал и след това ще си отида.Но Кристина не трябва да ме вижда.
-Искаш да кажеш,че не трябва да вижда себе си?-попита Алекс.
-Да.
-Добре тогава да тръгваме какво седим като купени кученца.Хайде.-кресна Алекс.Всички набързо се оправиха и заминаха за летището.След като хванаха първия самолет за Италия всички потънаха в мисли за Кристина 1 и Кристина 2.
-Много Кристини ми станахте на главата.Не ми стигаше една тук,а сега и още една дойде.-оплакваше се Алекс на Зак.
-Да.Кашата е дълбока,но ще я оправим.-каза й Зак.След няколко часа усетиха,че кацат.Веднага след както "взеха" на заем няколко коли потеглиха към Волтера.

Вече във Волтера, Кълънови успяха да убият Аро, да пусне Кристина. След успешно извършената мисия, всички се бяха събрали край Волтера. Кристина или по точно Вал, стоеше и ги гледаш.
- Какво искате от мен?
- Да оставиш Кристина на мира. - отвърна Алекс.
- Ами ако не искам?
- Тогава ще те накараме.
Всички се нахвърлиха към Вал, и не след дълго я задържаха. Карлайл се спусна към нея и бързо инжектира лекарството в ръката й.
Вал продължи да се съпротивлява. Започна да мята всички на различни посоки.
- Нима си мислите, че ще ме победите толкова лесно? - каза тя, мятайки Езме. - Каквото и да ми инжектирахте, няма да поработи.
Карлайл отиде до Езме.
- Добре ли си?
- Да.
- Защо не действа? - попита Розали.
- Не знам.
- Може би му трябва време. - предложи Бела. - Явно трябва да я разиграваме, докато подейства.
Битката продължи. Вампири летяха на различни посоки. Всичси се опитваха да баламостват Вал, докато лекарството подейства. Кристина, от бъдещето наблюдаваше от безопастно разтояние ставащото и гледаше часовника си
- Скоро ще подейства. - каза тя тихо. - Вече няма нужда да съм тук. От тук нататък, ставащото ще открият сами.
Кристина от бъдещето, знаеше какво ставаше после с нея, след като става, човек, но нямаше никакво намерение да им разкрие каквото и да е, камо ли да се остави да я накарат да им разкаже всичко за бъдещето. Изчезна по същия начин, по който се беше появила. В седващия момент, Вал, като че ли замръзна на място.
- Какво става, татко? - Кристина се обади, след която падна като камък на земята в безсъзнание.
Карлайл отиде, до нея. Сложи два пръста на врата и.
- Има пулс. - каза той. - Тя е човек.
Всички потеглиха обратно към дома...

През целия път обсъждаха чудото.Всеки беше шокиран до няма и къде.Алекс не се отделяше от сестра си.
-Как се чустваш като човек?-попита я тя тихо.
-Страхотно е.Бях забравила какво е.-каза Кристина.
-Какво ще правиш сега?-попита Алекс.
-Смятам да хапна.Ама хубаво.-каза Кристина и повика стюардесата.Пътят мина бързо.Когато се прибраха в къщата видяха,че имат гости.
-Как влезнахте?-попита Едуард
-През вратата.-каза Джейкъб.
-Беше заключена.
-Лия има невероятни умения.-каза Джейк и всички се подсмихнаха.Кристина влезе и вълците останаха като гръмнати.Най - вече Лий.
-Еми....това е.Сега съм човек.-каза Кристина.
-Страхотно.-казаха всички.Решиха да си спретнат купон за завръщането на Кристина.Алис набързо оправи нещата.Надуха музиката.На Кристина обаче не й беше до това сега.Искаше да помисли какво ще прави от тук нататък.Излезе вън,но не беше сама.Лий я последва.Цяла вечер не можеха да говорят и сега имаха толкова много за разказване.Отдалечиха се от къщата и Кристина започна с разказа.Лий я слушаше внимателно през цялото време.Когато свърши да разказва Лий успя да каже само:
-О!
-И аз така бих реагирала.Още немога да повярвам,че съм човек.Не че ми липсва много да съм вампир,но....бързината си е друго нещо.-каза Кристина
-Сега какво ще правиш?-попита Лий
-Смятам да остана малко човек.Да се насладя на живота.-каза тя.-Отдавна не ми се е спяло.
Лий се расмя.
-Ясно.-отвърна той
-Не е смешно.Вие спите като бебета даже хъркате.-каза Кристина.
-Аз не хъркам.-каза Лий,а Кристина се засмя.
-Да се беше чул.-каза Кристина.
-Добре,добре.-отвърна Лий.-Но Джейкъб хърка повече от мен.
Кристина се расмя.
-Да.Незнам как Ренесме издържа.-каза Кристина.Лий се расмя.
-Ей влюбените.-викна Алекс.-Какво правите?
-Освен да си говорим друго неможем сега.-базикна я Лий.
-Еееее няма да стоя дълго.-каза тя.-Исках само да ви проверя.
-Да не сме в първи клас,че да ни проверяваш.-каза Кристина
-Знам ли какво ще ви щукне.-каза Алекс.
-Е каквото и да ни щукне си е наша работа.-отвърна Кристина.Хвана Лий за ръката и тръгнаха на някъде.
-Това трябваше ли да е намек за нещо или...-викна Алекс след тях,но се отказа тъй като двамата са твърдоглави.Върна се на купона и ги остави да правят каквото си поискат.

Няколко часа по късно двамата се върнаха. Всички ги чакаха, и очакваха да им кажак къде са били, но нито Кристина, нито Лий имаха намериение да се обясняват. Двамата се качиха на втория етаж и се затвориха в стаята на Крис. Говориха си цяла нощ.

Две седмици по - късно, Кристина забеляза, че когато тя е в стаята всички се държат някак по дръпнато и предпазливо. Държаха се така, защото е човек, а те не са. Това я ядосваше, но в същото време ги разбираше. И тя се беш държала така, докато Алекс беше вампир. Напоследък, когато и кажеха нещо не знаеше как ще реагира, или плачеше или се смееше, или пък беше ядосан. Всеки път беше различно. Настроенията и бяха непредсказуеми. Един ден излизайки от къщата и разхождайки се из града Кристина се спря пред една книжраница. На витрината имаше изложени много хубави книги, една от тях беше за бременни. Подмина книжарницата, но една мисъл зе зацикли в главата и. Не знайно защо реши да опита. Отиде до болницата и след като почти търпелив изчака час и полвина, докторът я прие. Радваше се, че днес Карлайл не е на работа, защото щеше да разбере, че е тук. Докторите, веднага я познаха, като видяха, че на картончето с номера пише Кълън.
- Моля ви, не казвайте на Карлайл, че съм идвала. - помоли ги тя.
- Разбира се. Лекарска тайна.
Около полвин час по късно, тя беше на път за вкъщи. Изненадана, щастлива, несигурна. В момента не знаеше, каква точно е. Беше бременна, във втората седмица. Докторът беше сигурен. Но вампирите, не можеха да имат деца. "Все забравям, че съм човек" - помисли си тя. "Трябва да кажа на Лий.
Върна се в къщата и каква изненада. Лий я чакаше. Помоли го да се качат на горния етаж.
- Трябва да поговорим. - каза тя, след като затвори вратата.
- Какво има? - попита той.
- Бременна съм. - отговори тя. - Нося твое дете.
Лий сетя известно време като вкаменен. Минута по късно радостният му вик, оглуши стаята.


Година по късно, Кристина беше майка на красиво момченце, което бяха кръстили Майкъл.
- Хайде да заминем, на почивка. - предложи Алекс.
Всички се съгласиха. Два дена по късно, бяха на път. Часове по късно, бяха пристигнали. Наеха стая в един хотел на сред горите. Собственикът им предостави целия хотел, след, което си беше тръгнал бая бързо. Същата вечер всички спяха...

Същата вечер всички спяха освен вампирите.Някой се закачаха тихо.Други четяха книги,трети гледаха телевизия....Алекс и Зак бяха взели Майкъл при тях да не събуди Кристина,а хъркането на Лий да не събуди малкия.Гледаха го докато спи.Въртеше като пумпал из кушарата.Изведнъж се чу вик.Вик,който събуди и вълците.Беше Кристина.Стоеше и трепереше в леглото си.Майкъл се разрева,но Алекс и Зак бързо се погрижиха онтово да заспи.
-Какво стана?-попита Лий Кристина.
-Сънувах...нещо ужасно.Тук е имало убийство.На много хора.Изтезавали са ги.-Кристина беше ужасена.
-Аз нищо не сънувах.-каза Лий.В този момент Кристина се изпищя.
-Какво?
-Ето го!Идва насам!НЕ!НЕ!НЕ!-викаше тя,докато другите незнаеха какво да направят.Те не виждаха нищо.
-Спокойно.Тихо.Няма нищо.-успокояваше я Лий.Кристина заспа,а Лий остана буден.Есме разказа на Зак и Алекс за Кристина.
-Боже.Това е нещо ненормално.-започна Зак
-Мерси,че нарече сестра ми ненормална.-каза Алекс.
-Няма защо.Извинявай.-добави после той.
-Това е странно.Собственика ни даде хотела просто така.Дори и пари не ни иска.Остави ни сами.Изнесе се доста бързо,даже ми се стори притеснен.-каза Карлайл.
-Някой ще ми даде ли лаптопа.Искам да проверя нещо в интернет.-каза Алекс.
-Тук не хваща никаде интернет.-каза Розали.Чу се нов писък.Всички отидоха там.Кристина беше изпотена и трепереше.
-Боже.-каза Алекс.
-Няма да спа повече.Сънувам само кошмари.-отбеляза Кристина и стана.Денят мина в размишления какво става с Кристина.
-Алекс виждаш ли жената,която се е надвесила над детето ми?-попита Кристина
-Крис,тук няма никой освен нас.-каза Алекс.Кристина стана бързо и взе Майкъл.
-Изчезвай.-викна Кристина гледайки към стената.
-Крис на кого говориш?
-На тази жена.-отвърна тя и се дръпна Алекс да я види,но там нямаше нищо.Поне за очите на Алекс.Тя се шокира.
-Карлайл.-каза Алекс.-Имаме проблем.

Следващият час, Карлайл преглеждаше Кристина.
- Не откривам нищо нередно. - каза той. - Може просто да е преумора.
Кристина не отвърна нищо. Защо те не ги виждаха. Трябваше да им докаже, но знаеше, че е не възможно.
- Карлайл, не си измислям. - каза тя.
- Просто си уморена. Трябва да си почиваш повече. Роди преди три месеца.
Кристина стана ядосано от стола.
- Тук има нещо нередно и ще го докажа. - Кристина излезе от стаята. Качи се на горния етаж, и извади телефона от багажа си. Набра номера на нейн колега.
- Здравей Джордж. - каза тя.
- Здравей Крис. Честито. - чу се от слушалката.
- Можеш ли да ми направиш една услуга?
- Разбира се.
- Намери каквото можеш за хотел Средгорска.
- Можеш ли да изчакаш на телефона?
Кристина зачака търпеливо. След пет минути мъжът от слушалката започна да говори отново.
- Така, изнамерих стари записи. Преди 50 години в този хотел е станало жестоко убийство, направо е било касапница. Двайсет души били жестоко убити, десет били разчленени, а пет били изгорени живи. Убиеца е бил един от изгорените. След като убил всички той също се самоубил.
- А пише ли нещо за някаква жена.
- Каква жена?
- Не знам. Нещо необичайно за която и да е жена.
- Имало е майка с бебе. Убиецът убил първо мъжа й. След това жената откачила. Убила детето си, а след това се самоубила. Защо питаш?
- Просто ми е любопитно.
- Освен това, по вестниците преди 50 години се е пешело, че хотелът, след като бил отворен отново три години след случката бил обитаван от духове. След смърта на двама туристи, хотелът бил отново затворен и изоставен.
- Добре. Благодаря ти.
Кристина затвори. Слезе на първия етаж и отиде да провери входната врата, която беше заключена. Напъна дръжката, но вратата не поддаваше. В следващият момент, се случи нещо странно. Вратата се промени. Докато Кристина се опитваше да отвори, подобно на тапет, вратата се отлепи. Под привидно дървенатата врата се показа блиндирана стоманена врата, може би себела десет сантиметра.
- Подяволите. - изплува тя. - Тоя ни е измамил.
Върна се при останалите.
- Имаме голям проблем. - каза тя.

-Какво?-попитаха всички
-Вратата е заключена.-каза тя.
-Защо се притесняваш.Едва врата,една стена....можем да съборим хотела.-каза Едуард.
-А,да.Това направо ме побърква.Обадих се на един мой приятел и той ми каза за хотела.Преди 50 години тук са били брутално убити много хора.Алекс помниш ли за жената,която ти казах?
-Да.
-Убиецът убил мъжа й.Жената откачила,убила детето си и след това себе си.Тази жена се беше надвесила над Майкъл.Няма да стане.Искам да си вървим.-каза Кристина.
-Крис спокойно.Първо искаж да кажеш,че тук има духове?-попита Алекс.
-Да.Има.И аз ги виждам.Може би защото съм човек или защото съм луда вече незнам,но искам да си вървя.-каза Кристина.Алекс я прегърна.
-Крис спокойно.Нищо няма да ти се случи.Това е било отдавна.-говореше Алекс.
-Алекс не съм тъпа.Виждам ги.Разбираш ли.Виждам ги.Искам да се махна от тук.-каза тя.Алекс се обърна към останалите.
-Това е сериозно.-каза Алекс.
-Определено.-отвърна Зак.
-Какво ще правим?-попита Алис.
-Ще се махаме.-каза Карлайл.
-Отивам да взема Майк.-каза Кристина.Влезе в стаята на Майкъл.Тогава видя убиецът.Разпищя се.Той идвааше към нея.Кристина беше притисната в ъгъла.Клекна и се сви като продължи да вика.Всички дойдоха.Майкъл се разплака.Кристина изглеждаше като луда.
-Карлайл да се махаме.-каза Алекс.

Изчакаха няколко минути Кристина да се успокои, след това се опитаха да излязат, но каквото и да правеха нито вратата нито прозорците поддаваха.
- Заключени сме. - каза Бела. - Какво ще правим?
- Ще намерим друг изход. - каза Едуард. - Розали, остани с Майк. ОСтаналите ще претърсим хотела.
Кристина отказа да помръдне.
- Хайде, сис, стегни се. Тук няма духове. - каза Алекс. - Не вярвам да има.
- Говори за себе си. - въпреки това Кристина реши да поеме мазето. Останалите се разпределиха по етажите, а Розали остана във фоайето с Майкъл. Докато обикаляше мазето, Кристина стоеше нащрек със запален фенер.
- Няма духове, няма духове. - повтаряше си тя опитвайки се да се убеди в думите, но знаеше, че има. Нещо я докосна по рамото и тя се обърна рязко.
- Аз съм. - успокои я Лий. - Намери ли нещо?
- Не.
Двамата продължиха да обикалят. Минаха през една стая и продължиха към следващите. Стигнаха до една, която имаше решетъчна врата. Решиха да се върнат, за да помолят някой от вампирите да я изкърти. Върнаха се през същата стая, през която бяха минали порано.
- Това не е същата стая. - каза Лий.
- Напротив. - отвърна Кристина. - Просто е пренаредена. Казах ти, че има духове.
- Вярвам ти.
- Видя ли, че не съм луда.
- Не си. Да кажем на останалите.
- Повярвай ми. Измъкнем ли се от тук, ще се погрижа собственика на този хотел да гори в ада, за това че ни накисна тук. - закани се Кристина и в следващият момент изпищя пропадайки в пода.
- Крис. - извика той надвесвайки се над дупката, която се беше образувала в земята. - Крис. Добре ли си.
Няколко минути по късно Кристина отвори очи.
- Добре съм. Извикай останалите. Тук има нещо като тунел. Ще видя на къде води.
Лий се върна във фоайето, където всички себ яха събрали...

Той им каза за тунела и всички слязоха доло.Влязоха в тунела и се насочиха към изхода.След около час вървене излязоха през една шахта.
-Господи дрехите ми смърдят.-оплакваше се Алис.
-Моите също.-казаха Розали и Ренесме.
-Боже,имаме тризначки в къщата.-провикна се Алекс.След като излязоха Кристина видимо беше по добре.
-Да съборим хотела и да убием собственика.-каза Кристина.
-Аз съм "за".Кой друг?-попита Алекс.Всички вдигнаха ръка.
-Супер.-каза Кристина.Отвътре явно нещо ги спираше,но отвън хотела беше като да счупиш кибритена клечка.От хотела нямаше и следа след час.Преоблякоха си и се отправиха към летището.
Върнаха се в къщата.Кристина и вълците веднага заспаха.Майкъл шаваше из кошарата.
-Най - накрая.-каза Алекс и седна на дивана.-Цивилизация.
-Да.Съгласен.-каза Зак.
След няколко месеца Кристина беше извикана на някаква акция.Алекс беше твърдо против.Нали беше в майнчинство,но тях не ги интересуваше.
-Добре,тръгвам.
-Пази се.Сега си човек.-каза Алекс.
-Винаги.Чао.-каза тя и излезе.

Кристина се качи на колата си и се запъти към полицейското управление.
- Какво става шефе? Знаеш, че съм в майченство.
- Знам, но имаме нужда от всеки полицай.
- Какво става?
- Отвлекли са един гостуваш депутат.
- Къде е?
- Открихме местоположението му. Всички заминавате на там веднага.
- Слушам шефе.
Кристина се качи в полицейската си кола и след пет минути цялото управление се изпразни и всички полицаи потеглиха към уреченото място. Когато пристигнаха оградиха сградата.
- Добре, предлагам да влезем и по възможно най - тихия начин да го измъкнем. - предложи Кристина.
- Ти не си шефа. - обади се един.
- Да, знам. Ти си. Аз само предлагам.
- Добре. Ще се опитаме да го измъкнем тихо и бързо и без жертви. Но ако някой окаже съпротива. Имате разрешение да стреляте на месо.Вие, вие, вие и вие. - посочи той четири екипо от по пет души. Вие оставате от вън и пазите, ако някой се опита да избяга. Останалите три екипа влизате вътре.
Кристина въздъхна тихо. Защо подяволите се падна да е от екипите, които трябва да влязат. Сложи си жилетката, зареди пистолета и го прибра в кобура. Зареди автомата и го преметна през рамо. Извади пистолета си и потегли с екипа.

В това време, Алекс стоеше в къщи и не я свърташе на едно място. Притесняваше се за сестра си. От време на време се успокояваше и се занимаваше с Майкъл, но накрая отново започваше да се притеснява.
- Успокой се. - каза Зак. - Тя ще се оправи.
- Но тя вяче не е вампир. Може да я ранят или дори да я убият.
- Ако я ранят, ще я откарат в болницата, където Карлайл ще се погрижи за нея. Чух по новините, че от полицията са мобилизирали болницата и шефа им е настоял всички лекари на смяна да останат, допълнителни часове, докато приключила важната операция.
- Ако? Искаш да я ранят ли? - почти изпищя Алекс.
- Не. Само казвам. Няма да я ранят. - Зак успокои вампирката.

Всички стаи и коридори се прегреждаха сантиметър по сантиметър.
- Първият етаж е чист. - каза Кристина по радиостанцията. Екипа й продължи към горнете етажи на четири етажната сграда. На втория етаж, екипите се събраха.
- Претърсихме всички етажи. - каза един от полицаите. - Тук няма никой.
- Значи са го преместили и са ни пратили тук за зелен хайвер. - каза друг.
- Не. - отвърна Кристина. - Не е зелен хайвер. Да, преместили са го, но са искали да бъдем тук.
В следващият момент всички запазиха тишина. Чу се тихо тиктакане, което ставаше все по бързо и по бързо.
- Всички вън. - извика Кристина.
Екипите се затичаха към долния етаж. Вече на първия етаж Кристина се спря.
- Къде е Родригес? - попита тя. Никой не отговори. Явно го нямаше. - Вървете.
Тя се върна на горния етаж. Започна да вика името му. Чу го и отиде в една от стаите.
- Родригес? Добре ли си? - попита тя.
- Не. Мисля, че крака ми е счупен.
- Хайде.
Тя му помогна да се изправи и преметна ръката му през рамото си. Двамата се запътиха към изхода. Тъкмо стигнаха до стълбите, когато се чу оглушителна експлозия.


Няколко часа по късно Кристина отвори очи. Огледа се, все още беше в сградата. Намираше под отломките от етажа.
- Родригес? Джорд? - повика го по име.
- Да. - отвърна той и се закашля.
- Добре ли си?
- Не. - отново се чу кашляне. - Скоро ще те измъкнат. Като го направят, се погрижи семейството ми да научи, че съм си отишал като герой.
- Джорд, ти също ще се измъкнеш от тук. Стой с мен.
Отговор така и не последва. Кристина заплака, а след това реши да покаже, че има някой в сградата.
- Измъкнете ме от тук. - викаше тя.

Още два часа по - късно Кристина усети, че въздухът става все по малко и по малко, а скоро съвсем щеше да изчезне. Тогава усети, как всичките тежести, които я бяха затиснали изчезваха. Усети, как я вдигат и я качват на носилка.
- Родригес. Тялото му... - каза тя със сетен глас. - Извадете го. Семействот му...
Преди да загуби съзнание видя, няколко линейки които качваха още ранени. Явно взривът е бил голям, за да е засегнал и полицаите от вън. Последното, което чу бе как един от полицаите нареди бързо да карат към болницата, чу сирените и след това всичко затихна....

Незнаеше колко време е минало,но след това Кристина усети страшна болка.Сякаш вътрешноститие й горяха.Гърлото й се раздираше.Огънят преминаваше през цялото й тяло,убивайки всичките й органи.Болката беше непоносима.Искаше да вика,но просто неможеше да накара устата й да се отвори.Агонията беше страшна.Незнаеше колко време се е мъчила,но усети,че огънят отихва.Започна да чува леки звуци.След това чуваше разговори от долния етаж.Разбра,че си е вкъщи.
-Крис!Будна ли си?-попита Алекс до нея.Кристина се опита да отвори очите си и успя,но за малко.
-Да.-каза тихо.Гласът и беше доста пресипнал.
-Супер.След няколко часа ще си добре.-каза Алекс.Кристина успя само да кимне.

След два часа тя отвори спокойно очите си.Това,което видя не беше непознато.Добре си спомняше какво е да си вампир.Алекс и тя отидоха да хапне.Искаше да види Майкъл и Лий възможно най - скоро.Когато се върнаха.Никой не беше нащрек.Поздравиха я,че се е завърнала сред тях и това беше.Лий и даде Майкъл съвсем спокойно.Очите й отново бяха кърваво червени,но нали беше в майнчинсто....щяха се оправят с времето.
-Какво казахте на лекарите,за да ме доведете тук и да ме превърнете?-попита тя Карлайл
-Правих ти операция няколко часа.Стабилизиирах състоянието и после настоях да те излекувам тук.Всичко трябваше да стане много бързо,защото едвам те стабилизирах и незнаех кога ще се влошиш,но Алис ни успокои,че пак ще си сред нас.Така,че сега се лекуваш тук.-каза той.
-Разбирам.Сигорно ще идват да ме посещават.-каза тя.
-Погрижили сме се.-каза Карлайл.
-Оки.-каза тя и пак се заигра с Майкъл.....

Няколко часа по късно обаче нещата коренно се промениха. Дали беше заради Кристина или нещо друго не беше ясно. Емет и Едуард държаха Кристина здраво, Лий държеше Майкъл, Джейкъб се беше преобразил, а останалите гледаха втрещено. Кристина дори не беше усетила, кога от игра със сина си беше преминала към момента, в който искаше да хапне. Излеждаше ужасена. Успя да се отскубне от баща си и от брат си и избяга от къщата. Алекс я последва и не след дълго когато и двете бяха насред гората тя я спра хващайки я за ръката.
- Чакай. Къде отиваш? - попита Алекс.
- Не мога да повярвам, че го направих. - отвърна Кристина. - Не мога да повярвам, че се оставих да го направя.
- Успокой се. Беше само моментна слабост.
- Моментна слабост? - Кристина беше на ръба на истерията. - Ами, ако не бяхте там? Ако тази моментна слабост се появи отново? Ако в този момент съм сама с Майк?
- Кристина Кълън. - на Алекс не и беше до караници в момента. - Преувеличаваш. Стига си хленчила, като малко хлапе. Вземи се стегни. Знаеш много добре какво е да си вампир. Знаеш и че ще отмине. Съвсем скоро всичко отново ще е ок.
- Мислиш ли?
- Не мисля. Сигурна съм.
- Майк трябва да отиде при Лий.
- Но той е на няколко месеца. Трябва да си при него.
- Ехо вампир съм. Забрави ли. Лий може да му копува мляко, но докато очите ми не станат отново златисти, няма да се доближавам до детето.
Двете се върнаха при останалите

Всички гледаха Кристина предпазливо.
-Тя е по - добре.-каза Алекс.Лий отиде при нея и я прегърна.
-Много се притеснихме.
-Наистина незнам какво ми стана.-заоправдава се Кристина.
-Всичко е наред.Ще бъдем по предпазливи.-каза Розали.Вечерта не беше от най - спокойните.Всички гледаха телевизия,но се усещаше някакво напрежение.
-Спри да ме гледаш така все едно след малко ще те изям.-викна Кристина срещу Зак.
-Изобщо не гледам теб.Гледам филма.-оправда се той.
-Ей,спокойно.-каза Алекс.-Крис седни си.
-Няма да седна.Той ми се подиграва.-каза Кристина
-За какво?-попита Алекс
-За това,че сега съм новородена и съм леко нестабилна.
-Леко?-обади се Зак.
-Зак млъкни.-сопна се Алекс
-Виждаш ли го?Престани защото не отговарям.-каза Кристина.
-Хей,хей успокойте се.-каза Алекс,защото Зак изръмжа зад нея.Джаспър започна да действа,но успокояващите вълни не подействаха.От много време си имаха зъб.Кучешки.
-Крис седни.Зак ела с мен.-каза Алекс и го дръпна,но той не мръдна.-Зак.
-Няма да мръдна докато тя не спре да ръмжи.-каза той.
-Значи ще си останем тук за доста дълго време.-каза Кристина.-Заяждаш се с грешния вампир.
-Предизвикваш ли ме?-попита Зак.
-ХЕЕЕЕЙ.ПРЕСТАНЕТЕ И ДВАМАТА,ЗАЩОТО МЕ ПОБЪРКВАТЕ.Трябва да се научите да живеете в мир.Докато не ви се оправят отношенията няма да ви проговоря.И на ДВАМАТА.Ужасни сте.-викна Алекс.Беше извън кожата си.
-Ей,Алекс успокой се.Това си е само между мен и Кристина.Нали знаеш.Ние така си се дразним.-каза Зак.
-Не.Няма да стане.Да не мислите,че не виждам какво става.Постоянно за нещо се карате и спорите.Казах ви докато не се оправите няма да ви проговоря.-каза Алекс и излезе.Зак хукна след нея.
-Къде тръгна?-попита Кристина и спря пред него.
-Да я вразумя.
-Аз ще го направя.Аз съм и сестра.-каза Кристина.
-Вече почваш да издребняваш.-каза Зак
-Това преля чашата.-каза Кристина и се хвърли върху Зак...

Двамата се биеха много ужесточено, налагайки си удари кой където свари с такава жестокост, каквато преди не бяха прилагали. Александра се опита да ги разтърве, но безуспешно.
- Ти за кой се мислиш? - Кристина беше извън себе си. - Идваш тук, променяш решението си. Не се подчиняваш на заповедта на Аро и вече си готов, намърдан в семейството.
- Ти пък, коя си, че да ми казваш какво да правя? Направих това което сметнах за редно.
- Сметнал си грешно.
- Значи трябваше да я убия ли? Така ли?
- Стига си извъртал думите ми.
Двамата пренесоха боя навън за да не наранят някой друг. Алекс излезе да ги разтърве, но се отказа след втория опит. Кристина повали Зак на земята и го задържа там.
- Никога повече, никога....не си мисли, че ще се примиря с присъствието си. Ти винаги ще си останеш Волтури.
- Но аз се промених.
- За мен ти ще се промениш, когато ада замръзне.
Кристина го остави и се затича в гората.
Алекс отиде при Зак
- Добре ли си? - попита го тя?
- Да. - отвърна той. - Защо сестра ти ме мрази толкова. Не виждали че съм добър. Мисля, че доказах, че се промених.
- На мен и на всички си го доказъл, но явно ще трябва да го докажеш и на нея.
- Опитах. Тя не иска да види.
- Ще поиска. Ще се погрижа да поиска.
- Къде отиваш? - попита той, след като Алекс се насочи към гората.
- Отивам да и налея мозък в главата.
- Няма да те послуша.
- Е поне ще опитам. - каза на себе си Алекс и тръгна измежду дърветата да търси сестра си.


Миризмата я водеше безпогрешно. Не след дълго я намери.
- Защо не му дадеш шанс? - попита тя.
- Защото той не е един от нас.
- Нас? Нима има нас? А аз си мислих, че всички вампири са еднакви.
- Не не са. Той никога няма да е като нас. Нищо, че мина на диетата. Винаги ще тича след Волтури като послушно кученце и ще изпълнява нарежданията им. Един път Волтури, завинаги Волтури.
- Не мислиш ли, че прекаляваш?
- Не. - отсече Кристина. - Докато той не ми докаже, че вече не е един от тях, крака ми няма да стъпи в къщата.
- И къде ще отидеш?
- С Лий и Майкъл ще стоим далеч от тук. Майк видя достатъчно караници и бой за цял живот, а е още бебе.
- Това вече е прекалено. Хайде, върни се, сдобрете се.
Кристина не отговори. Нямаше намерение да остава под един покрив с този Зак. Подмина сестра си и се върна бързо в къщата. Проведе разговор с Лий и след, като той се съгласи на драго сърце, взе Майкъл и тримата се изнесоха. Не обели дума на никой друг от къщата. След няколко минути Алекс също се прибра, но Кристина вече я нямаше. Навсякъде цареше тишина.

-При Лий ли е?-попита Алекс.Всички кимнаха.
-Съжелявам,че избухнахме така.Просто....-опита се да каже Зак
-Да,знам.Обаче трябва да я върнем,защото ми е криво ако няма с кой да се закачам.-каза Алекс.-Освен с теб.-каза на Зак,който щеше да противоречи.
-Утре ще идем при нея.-каза Емет.
-Супер.-отвърна Алекс.Вечерта мина бавно.Сутринта към 10 Алекс,Зак и Емет тръгнаха към Ла Пуш.Стигнаха до къщата на Лий.Чуваше се как Лий спори с някой.Почукаха.Кристина отвори.
-Хей,сестра ми.-каза Алекс.Сръга Зак.
-Виж съжелявааам много.Обещавам да се държа добре.-каза той.-Нямам нищо против теб и искам да се върнеш.
-Нали тези реплики не са научини?-попита Кристина.
-Не.-отвърна Зак.
-Може и да се спогодим.-каза Кристиина.
-Какви са тези викове?попита Александра
-Лий се кара с Дарън заради мен.-каза тя.
-Кой е Дарън по дяволите.Защо незнам,че го познаваш?-попита Александра.
-Дарън е брат му.
-Лий имал брат?-попита тя още по - объркана.
-Защо се карат.-обади се Емет.
-Дарън неодобрява връзката ми с него.-каза тя.
-Май си живеш много сладко тука?-попита Алекс саркастично.-Е,ще си дойдеш ли или да викам някой кран да те вземе?
-Идвам.И без това и на Лий му писнаха караниците с брат му.-каза тя-
-А,още кръвопийци.-излезе момчето и почна да вика.
-Хей,не си търси белята.-рече Зак.
-Така ли?И кво ще стане?А,пиявицо.Махайте се от земята ни.Мъртъвци.-викаше той.
-Добре,добре.Стига си викал.Тръгваме си.-рече Алекс и тръгнаха.
-Чакаме те.-рече тихо на Кристина и си заминаха.Когато се върнаха в къщата всички ги заляха с въпроси.
-Спокойно бе.Ще си дойде.Днес,но незнам кога точно.-рече Алекс.
-Супер.-каза Алис.Зачакаха пристигането.

След три часа.
-Хайде да правим нещо.-обади се Ренесме.
-Искам да ви попитам нещо.Защо едно джудже се прибрало у тях и легнало да спи на телевизора?-попита Алекс.
-Защото няма място?-рече Емет
-Не.
-Защото иска да гледа телевизия?-каза Джейкъб.
-Не.
-Защото няма легло?-попита Розали.
-Не.
-Ами какво е?-попита Есме.
-Никога няма да се сетите.-каза Алекс.
-Аз знам.Защото си е у тях и може да прави каквото си иска.-каза Кристина.
-Защо се забави толкова?-попита Алекс.
-Нали дойдох защо се оплакваш?-попита Кристина.
-Зарежете.Искам да гушна Майк.-каза Розали.

Розали прегърна внука си.
- Как е малкия ми палавник?
В отговор бебето се усмихна и хвана единия пръст на баба си. Кристина се усмихна и се настани на канапето, на противоположната страна от която беше Зак, когато го погледна в очите и се появи студенина. Въпреки това тя не каза нищо по негов адрес. Няколко часа по късно тя реши да сготви нещо, за Джейкъб и Лий. След известно време ги изненада с вкусни яйца. Двамата започнаха да си хапват сладко.
- Отивам да проверя Майк. - каза тя и се качи на горния етаж, където бебето спеше спокойно.
Приближи се до люлката и го погледна.
- Толкова си сладък. - каза му тя и го зави. - Спи спокойно.
Слезе отново на долния етаж, където всички си говореха, някой гледаха телевизия, а Емет и Джаспър играеха карти. Кристина седна до Зак.
- Виж. Ще ти дам шанс. - каза му тя. - Но много внимавай. Вървиш по тънко въже. Една дума и си потънал надълбоко.
- Ще го запомня. - отвърна той. - Искаш ли да излезем на лов?
- Защо не? Току виж сме се спирятелили
Двамата се изправиха и излязоха, насочвайки се към гората. Спряха се и се огледаха.
- На там има мечки. - каза му тя. - А на там можем да намерим елени или планински лъв. Кое предпочиташ.
- Няма значение. Ти избери. Дамите са с предимство.
Кристина хвана посоката към мечките. Днес не и се занимаваше с лъвове. Хапваше и се нещо голямо. Зак я последва и не след дългото двамата преследваха две едни мечки гризли. Преследването не беше дълго.
- Добро хващане. - каза той.
- Мерси. И ти се спави добре.
Двамата се заеха с яденето. Ослади им се.
- Готов ли си? - попита го тя след няколко минути.
- Да. - отвърна той изправяйки се от мечката. - Добър улов. Виждаш ли? Можем да се разбираме.
- Може би си прав. - в този момнет някъде зад тях се чу ръмжене. Кристина се обърна и видя познато лице. Беше братът на Лий. - Какво правиш тук Дарън?
- Знаеш ли кое мразя повече от лъжците и подмолниците? Вампири. Най - нисшата форма на живот. Ненавиждам ги от дъното на душата си.
- Какъв ти е проблема? - сопна се Зак. - Върви си по пътя. Нищо не сме ти направили.
- Добрият вампир е мъртвият вампир. С огромно удоволствие ще ви разкъсам главите.
Дарън се преобрази в голям чисто черен вълк с малко бяло по ушите, едната лапа и върха на опашката. Нахвърли се върху двамата. Кристина и Зак започнаха да се отбраняват, но не след дъло осъзнаха, че това ще бъде предизвикателство понеже Дарън беше доста възрастен и опитен...

- Ловувахме. - замаза положението Кристина.
- Да ловувахме. Забавихме се малко.
- Защо усешам и върколак?
- Срещнахме Лий. Ще става чичо.
Кристина въздъхна вътрешно. Бяха успяли да замажат положението. Надяваше се никой да не разбере за спречкването. Този Дарън не и харесваше. Нямаше нищо против него, не му беше направила нищо. Толкова ли не можеше да приеме, че тя и Лий бяха семейство и се обичаха. Спомняше си как няколко месеца след като той беше разбрал, че тя беше бременна двамата бяха наравили скромна сватба. Но според Алис скромна сватба нямаше. Сега тя носеше неговата фамилия. Тя беше Кристина Кълън Адамс. Толкова ли той не можеше да се примири с това. Кристина сложи Майкъл в кошарката, но в мига в който тя го остави той се събуди и нададе плач. Кристина хвана люлката и започна леко да я люлее като пееше някаква много нежна, приспивна песен. Не след дълго малкия палавник затвори очи и се понесе в сън. Кристина го зави и излезе тихо от стаята.
- Имам предложение. - каза тя на останалите.
- Какво?
- Какво ще кажете за пътуване?
- До къде? - обади се Александра.
- Не знам.
- На кой къде му се ходи? - попита отново Кристина.
Езме и Карлайл искаха да посетят Аляска, Даспър и Алис искаха да отидат на юг, Розали и Емет - във Ванкувър, Бела и Едуард пък нямаха никакво намерение да ходят където и да е било, искаха да си останат тук, но пък бяха готови да се съ гласят да тръгнат защото на Ренесме и Джейкъб им се пътуваше.
- Какво ще кажете да го гласуваме. По старомодния начин. Ще напишем дестинациете на лист. И някой ще тегли. Каквото се падне там ще отидем. - предложи Алекс.
- Съгласни. - кимнаха останалите.
След няколко минути лисчетата бяха готови и разбъркани. Бела се приближи и бръкна в шапката в която бяха натикани лисчетата и хвана едно.
- Е? - попита Алис, след като Бела извади лисчето.
- Ванкувър.
- Е значи отиваме там. - каза Кристина. - Вие решавате кога заминаваме.
Тя се качи на гориня етаж да провери Майк. Не искаше да им каже истинската причина поради която искаше да заминат поне за малко. Искаше да е по далеч от Дарън. Не и вдъхваше надежда, а и сега знаеше колко е силен той. Ако искаше можеше да ги елиминира много лесно, без дори да му мигне окото. След като се увери, че сина и спи спокойно излезе от къщата и се обади на Лий.
- Здравей. - каза му тя. - Как е чичото?
- Добре. Детето е прекрасно. Момиченце. - оповести той от другата страна на слушалката. - Какво става?
- Със семейството ще заминем за Ванкувър за известно време. Ще дойдеш ли с нас или искаш да останеш с брат си?
- Аз съм там където си ти и сина ни. - отвърна Лий. -Брат ми може да върви подяволите, ако си мисли, че ще остана тук заради него, а семейството ми ще бъде далеч.
- Благодаря ти. - каза Кристина.
- За какво? - Лий прозвуча объркано.
- Че ме нарече семейство. Благодарна съм ти, че смяташ така въпреки, че съм вампир.
- Няма за какво да ми благодариш. Обичам те. - каза той. - Сина ни е резултата от тази любов. Нищо няма да промени това. Кога тръгваме?
- Сигурно след два дни.
- Добре. Утре ще дойда. Тази вечер трябва да остана тук в Ла Пуш( този Ла Пуш е нов, така глутницата е кръстила новото място където са се заселили, не е мястото което се намира във Форкс).
- Добре. Обичам те.
Кристина затоври слушалката и се върна в къщата. Отиде в кухнята за да си намери какво да прави. В края на краищата дори и да сготвеше нещо имаше кой да го изяде. Джейкъб никога не отказваше ядене. Александра влезе при нея.
- Лий ли беше на телефона?
- Да. Станал е чичо на момиченце. - отвърна тя. - Ще дойде утре.
- Като се върне трябва непременно да го поздравим.
- Знаеш ли едно нещо ми е любопитно. - каза Кристина. - Как открихте онова нещо, което ме направи човек?

-Дълга история.-каза Алекс.
-Имаме време.-каза Кристина.
-Не нямаме.Почваме да събираме багажи.-каза Алиис.
-Ооооооо.-всички извикаха хорово.
-Да.Тръгвайте.-каза тя.Всички станаха и се отправиха към спалните.
-Трябва да идем на лов.-каза Карлайл.
-Колко време смятаме да стоим във Ванкувър?-попита Едуард
-Ми към 3-4 дена.-каза Кристина.
-Да,без такива.-каза Розали.-Седмица.
-5 дни.-каза Едуард
-7.-изръмжа Розали.
-Добре не се пали.-каза той и отиде в другата стая.На следващия ден една част от семейството отиде да ловува, а на другие другата част.


След два дни.Бяха в самолета.Беше тихо и спокойно.Някой слушаха музика,други си гледаха децата,трети си говореха,четвърти четяха беше спокойно.Полета мина бързо.Слязоха от самолета и си наеха няколко коли.Насочиха се към най престижния хотел.Беше 5 звезди.Настинаха ги на един етаж.Алис ходеше от стая в стая,за да види дали всичко е наред.Беше много щастлива.Жените излязоха и оставиха мъжете да се грижат за малкия за час два.Гледаха мач когато ....
-Не ви ли мирише на...-попита Емет.
-Майкъл.-скокнаха всички,но беше късно Майк започна да плаче.
-Спокойно,спокойно.-казвааше Лий.Но не той не спираше.
-Май трябва да сменим памперса.-каза Карлайл.
-Ти си доктора.-каза Лий
-Но не е акушерка за твое сведение.-рече Емет.
-Добра тогава заедно.-каза Лий.Свалиха мръсния памперс и сложиха нов.Майкъл спря да плаче.За малко.Изведнъж вратата се отвори.
-Какво правите?-попита Алис
-Сменяме памперс.-каза Джаспър.
-Ами сложи ли сте го наобратно.-каза тя.
-Ние ще се оправим.Вън.-изгони ги тя.
-Оттървахме се.-каза Емет.След малко Майк спря да плаче.
-Хей,направих програмата за утре.-каза Алис.
-И тя е?-попита Джаспър
-Шопинг,шопинг,шопинг и пак иопинг.-каза Алис.
-Супер.На Майк му трябват някой дрешки.-каза Кристина.
-Значи е решено.
-Дайте да гледаме някакъв филм.-предложи Алекс
-Добре.-каза Емет.
Цяла вечер на филми или игра на шах.

Кристина стоеше до на прозореца в стята в която спяха съпругът й и синът й. Гледаше проливния дъжд,кото се изсипваше и тракаше по процореца и асвалта. Извърна глава от там и отиде да провери Майкъл, който спеше спокойно. Зави го и се върна в леглото.
- Защо не спиш? - попита я Лий като прокара пръсти през косата й.
- Аз не спя. - отвърна тя. - Но и си мислех....
- Какво?
- Мислех си за брат ти. Няма ли начин да го накараме да разбере, че не всички вампри са лоши?
- Не знам. Сигурно има начин, но не знам какъв е. Имам въпрос. Преди да тръгнем разбрах, че си питала как са те направили човек.
- Да.
- Какво си намислила?
- Нещо, което няма да се хареса на останалите, но смятам, че така ще е най - добре.
- Нека да позная. Искаш да си човек?
- Ами...ти си върколак, аз съм вампир, а детето ни човек. Просто не се вписва в картинката. А и докато съм вампир, а сина ни човек... не само от брат ти трябва да се притеснявам.
- А от кой друг? Кажи ми кой и ще го накарам да съжалява за дето те притеснява.
- Волтури.
- Те?
- Колкото и да не искам да го признавам. Вампир с човешко дете, не мисля, че ще им допадне тази идея. Рано или късно ще намерят начин...Аро никога не би одобрил съществуването на Майкъл. Дори да му кажем, че съм била човек когато...той никога няма да повярва. Не искам да загубя Майкъл.
- Няма. Нали съм тук. Няма да го позволя.
- Точно от това ме е страх. Страх ме е да не загубя и двама ви. Затова си мислех, ако съм човек... ще мога да остана без никакъв проблем с теб в Ла Пуш. Нито брат ти, нито Волтури ще имат проблем с това.
Точно в този момент Майкъл се разплака и Кристина стана да го провери. В това време в съседната стая Зак и Алекс лежаха на едно легло и се закачаха.
- Знаеш ли, ти си най - доброто нещо което ми се е случвало. - каза й той докато я заливаше от гъделичкане и целувки по устата и врата.
- Аз мисля същото. - Алекс отвърна на целувките му, но когато усети, че той може да иска нещо повече се отдръпна от него. - Искаш ли да отидем на лов?
- Сега? - в очите на Зак се четеше разочарование. Явно беше готов за нещо повече от целувки. - Ох, добре. Да вървим.
Двамата излязоха и се насочиха към близката горичка, където щяха да утолят глада си...

Зак и Алекс ловуваха заедно.Зак постоянно я закачаше.
-Ей.-каза тя и го погледна изпод вежди.
-Не ме гледай все едно съм ти изял десерта.-каза Зак.Придърпа я към себе си и я целуна.Алекс се усмихна.
-Ти не се прави на прияно расеян.-каза тя.-Хайде да се връщаме.
-Състезание?-попита Зак.
-Нямаш шанс просто.-каза тя.
-Ще видим.-каза той.-Готова ли си?
Алекс тръгна преди да му отговори.Зак се усмихна и побягна след нея.Естествено Алекс стигна първа до къщата.След около 8 секунди и Зак дойде.
-Не играеш чесно.-каза той.
-Ти така си мислиш.-отвърна тя.

Докато се караха Кристина си правеше химични експерименти.Много и се искаше Дарън да спре да се заяжда с тях.Трябваше да стане човек отново.Пък и така щеше да даде възможнаст на Розали.Искаше и се и тя да спре да се муси постоянно.Продължаваше да смесва съдържанието в епруветките съвсем се отнесла в мисли.Изведнъж едната епруветка гръмна.Алекс и Зак веднага бяха при нея.
-Какво правиш?-попита я Зак.
-Експеримент.-отвърна тя.
-Неуспешен.-добави Александра.-Защо си се захванала с химия?
-Ами....
-Нека позная.Искаш пак да си човек.-каза Алекс.
-От къде знаеш?-попита Кристина.
-То ти е написано на челото.Пък и съм ти сестра нали не си забравила?-попита Алекс.
-Така е.
-Но аз не искам.
-Какво?-попита Кристина.
-Не искам да ставаш човек.-каза Алекс.
-Защо?
-Защото живота на хората е кратък,а не ми се иска да те гледам остаряла.Така си си съвсем добре.-каза Алекс.
-Знам,но Дарън...
-Зареж и го тоя Дарън.-намеси се Зак.-Справихме се с Волтури.Сега един вълк няма да ни се опре.
-Да.Той има право.-добави Алекс.Кристина замълча.Чудеше се какво да им каже.Майк се разплака и я спаси от неловката ситуация.

Няколко часа по - късно Кристина беше заклещена от сестра си в кухнята.
- Няма ли да спреш с тази химия.
- Нека да видим. - отвърна тя. - Съпругът ми е въколак, не го броим като това да си вампир, понеж е доста различно, все пак има сърцебиене. Синът ни е човек. А аз какво съм? Едно студено същество с мъртво сърце. Не дишам, не спя, не ям, в смисъл човешка храна. Едно студено съществуване. Ако настина това което е станало докато не съм била себе си е вярно, значи ще усея да го направя.
- Но аз не искам да го правиш. А и родителите ни, останалите. Те какво ще си помислят като разберат?
- Няма да разберат, защото няма да им кажеш. - отсече по рязко от колкото Кристина искаше. - Съжалявам. - допълни след това. Не исках да прозвуча така.
Алекс я гледаше обидено. Може би повече от това.
- Виж, аз съм ти сестра. Няма да ти го позволя. Нали знаеш какво означава да станеш човек? Означава, че ще умреш. Не искам да те загубя. Винаги си била до мен, пазила си ме, подкрепяла си ме. Ако станеш човек....хората са толкова крехки, всичко може да ги нарани. А когато човек се нарани...
- Забравяш, че бяхме хора.
- Бяхме е минало време, сестричке.
- Нека спрем да говорим за това. Става ли. Зак е тук. Защо не прекараш повече време с него.
- А ти по добре си поговори с Лий, сигурна съм, че той няма да е съгласен с това. Или пък останалите. Предупреждавам те, ако не спреш с това ще кажа на Карлайл и останалите и тогава ще бъдеш принудена да спреш.
Александра излезе от кухнята и прегърна Зак, който я чакаше в коридора. Той я целуна страсно по устните, едната му ръка беше на кръста й, а пръстите на другата му ръка се вплетоха в косите й.
- Обичам те. - каза той отделяйки леко устните си от нейните, след което продължи да я целува.
- Моля? - Алекс се отдръпна от него.
- Сбърках ли някъде? - Зак беше объркан.
- Не, не. Просто...кажи го пак.
- Обичам те, обичам те, обичам те. - всеки път когато Зак казваше това той я даряваше с една целувка. - Лудо те обичам. Искам да прекарам живота си с теб.
Алекс не отвърна нищо. Просто се хвърли в прегръдките му.
- И аз.
- Хайде. - Зак я дръпна към входната врата.
- Къде ме водиш?
- Трябва да отпразнуваме това. Ще те заведа на перфектното място.
Зак я помъкна към гората. Не пусна ръката й докато не стигнаха една закътана полянка. Навсякъде около плянката имаше забити факли, които горяха. В средата имаше послано голямо одеало, на което имаше няколко тъмни бутилки и две чаши за вино.
- Какво е това?
- Понеже не ядем човешка храна, няма смисъл да ходим на ресторант. Импровизирах. Заповядай. - Зак я по кани на одеалото и и сипа от съдържанието на бутилката, което се оказа кръв. - Искам тази нощ да е перфектна.
- Ще бъде. Сигурна съм. - отвърна Алекс отпивайки от чашата, след което целуна Зак....

- Какво става с опитите? - попита Лий.
- Готова съм, но не съм сигурна какъв ще е резултата. - отвърна Кристина. - Лий, трябва да ти призная, че съм много развълнувана. Ако това подейства, брат ти ще ни остави и просто всичко ще е нормално, но ако съм объркала нещо, кой знае какво може да стане.
- Тогава не е ли по добре да не го пиеш?
- Не знам. Мисля да рискувам.
- Каквото и да стане до теб съм.
Лий я прегърна силно за да й вдъхне кураж. Кристина отвърна на прегрдката му и го целуна. Отвори шишенцето и изпи съдържанието на един дъх.
- Е? - попита Лий. - Чувстваш ли се по различно?
- Не. Мисля че не действа.
- Значи ще продължиш с опитите?
- Да. Хайде да вървим. Закъсняваме за партито. И благодари на Емили че се съгласи да гледа Майкъл. Няма да може да спи от шумотевицата, която ще се вдигне в къщата.
- Няма проблем. Тя много хареса малкия. Хайде да вървим.
Двамата тръгнаха към къщата на Кълънови където купона вече беше в разгара си. Къщата беше препълнена с хора, върколаци и вампири. Ренесме се забавляваше с Джейкъб като танцуваше с него в центъра на хола. Останалите или седяха някъде или си говореха или танцуваха, като Бела и Едуард. Лий и Кристина седяха на дивана.
- Искаш ли нещо за пиене? - попита го тя.
- Може.
- Ще ти донеса нещо от кухнята. Стига да е останало нещо.
Кристина се изправи и отиде в кухнята. Видя че има останали бири в хладилника и отиде да вземе една. В този момент сякаш от нищото се почувства зле. Стомахът я сви. Проряза я остра болка, такава каквато не бе чувствала никога през живота си. Сякаш нож я режеше от вътре. Минаваше през костите, през цялото й тяло. Кристина се подпря на плота опитвайки се да се сдържи и да не показва слабост, понеже сестра й влезе в кухнята....

Кристина лежеше в стаята си. Морфинът притъпяваше болката, но тя все още знаеше, че е там. Добре, че беше в безсъзнание, защото така не я усещаше. Когато се събудеше всичко щеше да е свършило. Щеше да дава обяснения, но вече нямаше връщане назад.

Бяха минали три дни от както Кристина беше изпила съдържанието на шишенцето. Лий стоеше неотлъчно до нея. Лия беше довела Майкъл, който сега спеше в стаята на Розали. Тя и Емет се навърнтаха непрестанно покрай стаята на Кристина, притеснявайки се защо дъщеря им не се събуждаше. На Алекс и идеше да си оскубе косите и да си отреже ноктите от притеснение, и най - вероятно щеше да го направи, ако Зак не беше там да я успокоява с прегръдки и целувки.
- Омъжи се за мен. - каза й той един ден.
- Какво? - Алекс беше шокирана. - Я пак?
- Омъжи се за мен.
- Аз ааа....това....
- Обичам те.
- И аз.
Двамата се целунаха. Целувката на Зак, беше много страстна. След няколко минути той се отдели от нея поглеждайки я право в очите, не отделяйки поглед.
- Е?
- Да.
Той я прегърна отново, започвайки да я целува, по челото, бузите, устата, врата, рамената, навсякъде, но му се наложи да спре, понеже в стаята влезе Лий, който се изкашля тактично за да ги прекъсне.
- Какво? - попита Зак, явно недоволен, че ги пре късват.
- Кристина се събуди....

Няколко дни по късно празнинството по случай годинката на Майкъл беше в разгара си. Всички се забавляваха, когато Алис получи видение.
- Волтури ще са тук всеки момент. - оповести тя.
Всички се приготвиха за тяхното пристигане. Кристина беше сигурна че са тук заради нея. Все пак беше човек, който знаеше за тяхното съществуване. Волтури не оставяха хора с такова знание живи току така. Около час по късно те се появиха.
- Здравей, Джейн. - поздрави я Каралайл.
Тя не отвърна на поздрава му.
- Тук сме за човека. - каза тя.
- Няма да го допуснем. - веднага се намеси Алекс.
- Сис не... - Кристина я прекъсна. - Джейн?! - тя се обърна към вампирката. - Ела да говорим навън. Спокойно, не хапя.
Двете излязоха.
- Виж. Нямам намерение да ви издавам на никого. Дори няма да остана да живея с тях, за да не ги застрашавам. Смятам да остана с върколаците, а до колкото знам, вие там нямате юрисдикция.
- Аро иска да знае как успя да станеш човек отново.
- Успях да създам елексир, с чиято помощ това е възможно, но ще трябва да ме убиеш преди да изкопчиш формулата от мен.
- Аро няма такова намерение. Ето какво желае той. Запази си знанието. Когато някой вампир ни издаде, ще го пращаме тук. Ти ще му даваш елексира и той ще стане човек. Така няма да е този вампир няма да е опасен.
- Съгласна.
Двете се върнаха вътре. Всички горяха от нетърпение да разберат какво си бяха говорили. Кристина им обясни. След като всичко беше договорено Волтури си заинаха. Няколко дни по - късно сватбата между Алекс и Зак се състоя и двамата заминаха на пътешествие. Кристина заживя с върколаците и тя, Лий и Майкъл бяха много щастливи. На няколко пъти имаха проблеми с новородени, но това бързо беше решавано от върколаците. Криситна се беше заела с откриването на елексир, който ще помоне на вампирите да имат деца, без да стават отново хора и когато го откри Розали остана изключително доволна. Тя винаги бе искала да може да има деца от Емет. И така всичко най - накрая се беше наредило както трябва. Всички бяха щастливи....


КРАЙ !!!